На това място Арн замълча и изчака, преди да продължи, точно до момента, в който изглеждаше, че отец Гийом е готов да го засипе с благодарности.
Възможно беше да има малък проблем с такава голяма сделка, подхвърли Арн бързо. Тъй като, за да има кой да се грижи за конете, купувачът се нуждае от опитна ръка, а тя се намира именно във Варнхем и представлява брат Гилберт. От друга страна, ами ако най-важното занимание на брат Гилберт изчезне заедно с конете…?
Отец Гийом веднага предложи брат Гилберт да придружи закупената стока, за да помага поне за известно време, не, за колкото време е необходимо, на купувача. Арн кимна замислено като на много разумно мнение по въпроса, а брат Гилберт, който в този момент внимателно наблюдаваше лицето му, не можеше да открие и най-малък знак, който да разкрива, дали това наистина е било намерението на Арн. Той изглеждаше така, сякаш просто е приел предложението на мъдрия отец Гийом след кратък размисъл. След това Арн предложи да се погрижат документите около дарението да бъдат написани и подпечатани още същия ден, тъй като и без това двете страни бяха се събрали заедно.
Когато отец Гийом моментално се съгласи дори и с това, Арн протегна ръце в знак на благодарност и облекчение и помоли и двамата за малко информация от такъв вид, какъвто може да бъде получен само от църковните служители, за това как стоят в действителност нещата в родината му.
Защото, както той обясни набързо, вече беше получил сведения на пазара в Льодьосе за това кой е кралят, кой — ярлът и коя е кралицата. Знаеше също и че от дълго време в страната цари мир. Но отговор на въпроса дали този мир между готи и свеи ще се задържи в бъдеще можеше да се получи само от църковните служители, тъй като единствено те знаеха дълбоката истина.
Отец Гийом изглеждаше доволен от мисълта, че дълбоката истина е достояние единствено на църковните служители, и кимна одобрително в съгласие, но въпреки това не беше сигурен каква точно информация иска Арн. Арн му помогна с един кратък, но много сериозен въпрос, който той изрече тихо, без да променя изражението си.
— В крайна сметка ще има ли отново война в страната ни, защо и кога?
Двамата монаси смръщиха чела и се замислиха, а след това брат Гилберт отговори пръв, с позволението на отец Гийом, че докато крал Кнут Ериксон и неговият ярл Биргер Бруса държат властта в ръцете си, няма опасност от война. В такъв случай въпросът е какво ще стане след крал Кнут.
— И тогава би имало голям риск от нови войни — въздъхна отец Гийом.
Той разказа, че на църковния събор в Линшьопинг миналата година новият архиепископ Петър ясно е показал на църковните служители. Той бил наследник на рода на Сверкерите и получил палиума си от датския епископ Абсалон в Лунд, а самият Абсалон плетял интриги срещу рода на Ерик и искал да върне Сверкерите да властват над готите и свеите. Имало също и средство за постигане на тази цел, за което крал Кнут Ериксон със сигурност знаел толкова малко, колкото и за това, че новият му архиепископ е човек на датчаните и Сверкерите. У епископ Абсалон имало писмо от благословената игуменка Рикиса, което тя успяла да напише на смъртния си одър и в което описвала как кралицата на крал Кнут Сесилия Бланка е положила обет за безбрачие и вечно служение на Бога. А крал Кнут по-късно отвежда Сесилия Бланка от "Божия дом" и я прави своя кралица, след което тя му ражда четири сина и две дъщери…
— Може да се твърди, че децата на краля са незаконни и нямат право да наследят короната — обобщи Арн набързо. — Светият отец в Рим изказал ли се е по въпроса?
Не, защото тъкмо тогава на власт дошъл нов папа, който приел името Целестин III и все още не се знаело нищо за мнението на Светия престол по въпроса за законните и незаконни готаландски престолонаследници. Със сигурност имало по-важни проблеми, с които възкаченият на Светия престол трябвало веднага да се заеме.
А ако нито един от синовете на крал Кнут не може да го наследи, каза Арн по-скоро като констатация, отколкото като въпрос, архиепископ Петър, а вероятно и други епископи, ще предложат, без това да е изненада, някой от рода на Сверкерите за нов крал.
Двамата монаси кимнаха мрачно в знак на потвърждение. Арн поседя замислен известно време, после се изправи с изражение, сякаш е пропъдил тези дребни притеснения от ума си, благодари за важните сведения и предложи да се отправят към скрипториума, стаята за преписване на ръкописи, за да претеглят внимателно златото и да напишат и подпечатат документите за дарението.