Сут смирено се закле и отец Хенри побърза да отиде при брат Люсиен, а след това да събере останалите братя на молитва за здравето на благодетелката им.
Брат Люсиен му каза, че подобна отвара би могла да увреди детето. Може да се даде на родилката едва след раждането.
Отец Хенри кимна и бързо събра братята за молитвата.
Сигрид силно крещеше от болка, после загуби съзнание. Трябваше да се направи нещо.
Когато сумракът премина в нощ и дроздовете замлъкнаха, Сут взе със себе си още една жена и двете отидоха в кошарата на животните. Хванаха един млад овен, вързаха го за задния крак и го провесиха на един от клоновете на огромните дъбове. Овенът увисна във въздуха, а те му прерязаха гърлото. Двете свалиха дрехите си и застанаха голи под кръвта, която шуртеше. Обляха с нея гърдите и косите си, молейки се на богинята Фрея.
На разсъмване Сигрид дойде в съзнание, взе се в ръце и изведнъж всичко приключи. Сред пот и сълзи тя разгледа там, долу, кървавата топка. Жените се разтичаха и донесоха вода и ленени кърпи. След това се разнесе един вик, писък, светъл звук, който можеше да означава само едно.
— Това е едно добре развито момче. Госпожата роди едно хубаво момче, което си има всичко, което трябва да има. И той се роди с риза! — говореше Сут.
Сложиха го до гръдта й. Той размаха ръце.
— Как ще се казва? — попита зачервената и запотена Сут.
— Ще го наречем Арн, в чест на Арнес — уморено прошепна Сигрид. — Арнес, а не Варнхем ще бъде неговият дом, но тук той ще бъде кръстен от отец Хенри, когато дойде време за това.
II.
Синът на крал Сверкер умря така, както заслужаваше. Кралят явно следваше съветите, които му бе дал отец Хенри, а именно да се погрижи съпругата на датския ярл да се върне в Халанд. Но и кралят, и ярлът отхвърлиха с пренебрежение онази част от плана, която касаеше сключването на брачен съюз между този подлец, пък бил той и с кралска кръв, и изнасилената датчанка, за да може чрез встъпване в кръвен съюз да избегнат война.
Причината за проблема не беше толкова в плана на отец Хенри, а в това, че крал Свен Грате искаше война. Колкото повече предложения за споразумение изпращаше крал Сверкер, толкова повече Свен Грате искаше война. Той смяташе, навярно с право, че кралят на готите показва слабост, предлагайки ту едно, ту друго, само и само да избегне въоръжен сблъсък.
Свен Грате беше толкова сигурен в победата си, че вече бе започнал да разпределя бъдещите си владения в Готаланд сред най-приближените си, и тъй като всички говореха, че имало някаква голяма хубавица на име Сигрид, той я бе обещал за жена на онзи, който покаже най-голяма смелост в битките.
Последното усилие на крал Сверкер бе да накара папския кардинал Николаус Брийкспиър по пътя си към Рим да посети Свен Грате и да проповядва разум и мир. Кардиналът се провали в тази си мисия, тъй както не успя да получи съгласие за архиепископство на обединените Готаланд и Свеаланд.
Папската заръка да създаде архиепископство се бе провалила, тъй като свеите и готите не можаха да стигнат до споразумение къде да бъде построена катедралата и следователно къде да бъде седалището на архиепископството: дали в Източен Сарос, както настояха свеите, или пък в Линшьопинг, както искаше крал Сверкер.
Светската задача на кардинала, а именно да проповядва мир, което беше повече в интерес на църквата, отколкото война именно сега, когато бяха така близо до това да прибавят още земи към владенията на светия отец, пропадна поради простата причина, че датският крал бе убеден в бъдещата си победа. Новозавладените му земи щяха да се намират под властта на архиепископ Ескил в Лунд, така че крал Свен Грате не виждаше някакви причини от религиозен характер, за да не обяви война.
Крал Сверкер не беше взел никакви мерки за защитата на страната, тъй като бе много зает, отчасти да тъгува по дъщеря си Улвилд, и отчасти, за да подготвя сватбата си с два пъти овдовялата Рикиса. Навярно крал Сверкер смяташе, че всички молитви, които си беше осигурил в манастира, щяха да спасят него и страната му. Непрокопсаният му син Юхан пък изобщо не вярваше в подобни молитви за спасение на душата. Ако датчаните излезеха победители от приближаващата битка, за него вече нямаше надежда. Затова не баща му, а самият той свика съвет във Врета, за да вземат решение за това как да организират защитата срещу датчаните.
Мразеха го, тъй като беше главорез, но той не осъзнаваше това. Ако баща му не беше стар и изнемощял, той би наказал сина си със смърт, задето два пъти е нарушил закона и е излъгал. Само Юхан не разбираше това. Никой човек на честта не би дръзнал да бъде въвлечен във война и да загуби живота си заради един главорез, заради един най-долен изнасилвач. За сметка на това много, изпълнени с очакване, воини дойдоха на съвета във Врета, но по напълно различни причини от тези, които Юхан си представяше. Когато видя колко много мъже бяха дошли, той схвана всичко погрешно.