Крал Карл Сверкершон стоеше подпрян на края на зида на Аксевала заедно с най-приближените си хора и видя как свитите на кралския род Фолкунги и рода на Ерик яздеха заедно към мястото на съвета. Като че едно огромно синьо небе прииждаше, тъй като цветовете на кралския род бяха синьо и сребристо, а на рода на Ерик синьо и златисто, а заострените върхове на пиките им с веещите се сини знамена бяха като гора, която се простираше, докъдето ти стигат очите. Те не бяха дошли само с няколко дузини мъже, а с добре въоръжена войска и не бе никак трудно да се разбере скритото послание. А най-лошото беше, че сред яздещите мъже бяха не само Йоар Йедвардсон и зет му Магнус Ериксон, а и Биргер Бруса от Биелбо. Лесно бе да разбере и това послание. Родът от Биелбо, който бе най-силният клон от кралския род, бе станал част от врага.
Единственото добро бе това, че младият Кнут Ериксон, синът на краля Ерик Йедвардсон, не бе заедно със синята армия. В противен случай мирът на съвета трудно би могъл да бъде опазен. Отсъствието на Кнут Ериксон бе знак на добра воля за запазване на мира.
Крал Карл сега трябваше само да се посъветва с хората си. Всички те бяха видели и разбрали едно и също. Плановете му да се обяви за крал на цяла Западна Готаланд на този съвет трябваше да се отложат за в бъдеще, тъй като това нямаше да стане, защото Фолкунгите и родът на Ерик щяха да бъдат против и явно го демонстрираха, тъй като идваха въоръжени.
Не трябваше да показва и слабост, а да прокара резервния си план, а именно, да накара съвета да признае първородния му син, малкия Сверкер, който още беше пеленаче, за ярл на Западна Готаланд.
След което можеха да се надяват на успешен завършек на спора между Емунд Улвбане и Магнус Фолкесон. Тъй като там имаше добре заложен капан и Магнус в известен смисъл бе най-слабата брънка в кралския род, ако накараха тази брънка да се пръсне, то щяха да спечелят много.
Точно на юг от мястото за провеждане на съвета Фолкунгите и родът на Ерик издигнаха лагер, който изглеждаше като военен, ако човек го погледнеше от голямо разстояние. Такъв беше и умисълът.
След като издигнаха палатките и разтовариха каруците, дойде родът на Сверкер с родствениците си, носеха и кралския син, който бе полубрат на Кол и Болеслав от източната част на страната. На юг от мястото за провеждане на съвета всичко искреше в синьо, златисто и сребристо. А на изток от мястото всичко беше в червено, златисто и черно.
На север и на запад се струпваха родовете, които не вземаха страна по проблема. Там цветовете бяха по-бледи и по-смесени, тъй като повечето от хората от Западна Готаланд бяха дошли на съвета, както си му е редът, без да бъдат въоръжени.
Съветът нямаше да започне преди обяд, когато слънцето беше най-нависоко, така че имаха достатъчно време, за да обсъдят нещата. Над най-голямата палатка на лагера се развяха знамето на кралския род със златния лъв, както и новото знаме на рода на Ерик, върху което бяха изобразени три златни корони върху синьото небе. Това знаме можеше да се възприеме и като обида към крал Карл Сверкершон, тъй като по този начин родът на Ерик показваше, че уважава Ерик Йедвардсон като свой крал, понеже всички знаеха, че трите корони бяха неговият и ничий друг знак. Онзи, който уважаваше Ерик Йедвардсон и се перчеше с това пред крал Карл Сверкершон, показваше враждебност. А тази враждебност ставаше още по-открита, защото всички знаеха със сигурност, че именно Карл Сверкершон стоеше зад убийството на Ерик Йедвардсон и че нещастният датчанин Магнус Хенриксен е бил само оръдие в ръцете на Карл и е бил загубен в мига, в който Ерик Йедвардсон е паднал мъртъв на земята. Защото в мига, в който Магнус Хенриксен се е почувствал победител в Източен Арос, тъй като в краката му е лежал един мъртъв крал, подкрепата от страна на Карл Сверкершон бе секнала и той бе нарушил всички клетви, а в момента даже беше тръгнал да води война с предишния си довереник — кралеубиеца.
Така Карл Сверкершон бе завоювал кралската корона. А според слуховете човекът, когото бе изпратил, за да помогне на Магнус Хенриксен за убийството, бе Емунд Улвбане и именно той бе онзи, който с меча си бе отделил главата на Ерик Йедвардсон от тялото му.
Ако този слух беше верен, то Магнус беше в разпра с един кралеубиец и заради това трябваше да внимава при разрешаването й, тъй като това засягаше не само земите на границата между Арнес и земите, които полубратът на краля Болеслав скоро бе дал на Емунд.