Ако разсъждаваха трезво и не се напрягаха или разгорещяваха, както със сигурност щяха да направят, щяха да спечелят тази игра без никакви трудности. Тъй като самият законотворец Карле Ескилсон, който бе внук на законотвореца Карле от Едсвера, след женитбата си бе станал част от рода. Беше дошъл на съвета и сега беше в палатката на Фолкунгите.
Вътре в палатката бяха и Йоар Йедвардсон, Биргер Бруса, Магнус и двамата му синове, както и четиримата предводители на свитите на кралския род и на рода на Ерик.
Трябваше да обсъдят две неща и щом законотворецът Карле бе най-изтъкнатият човек в палатката, то той щеше да ръководи разговора. Той рязко и директно подхвана темата, за да не загубят нито миг. Беше ясно, че ако крал Карл Сверкершон се обявеше за крал и на Западна Готаланд, каквото навярно беше неговото намерение, то хората от кралския род и тези от рода на Ерик щяха да се надигнат срещу него. В такъв случай никой законотворец и никой епископ не би могъл да го обяви за крал, тъй като нямаше да може да постигне одобрение. Ако слуховете бяха верни, крал Карл можеше да поиска от съвета вместо това да признае сина му Сверкер за ярл на Западна Готаланд. Какво щяха да сторят в такъв случай?
Биргер Бруса каза, че според него това може да се окаже нещо добро. Крал Карл нямаше да се опозори, а и това щеше да намали желанието му за война. Западна Готаланд щеше да си остане свободна, тъй като той нямаше да има кралска власт над нея. Пък щом иска да обяви едно пеленаче за ярл на Западна Готаланд, което може и да е добре за самочувствието му, то на практика нямаше никакво значение. Чак след много години един подобен ярл можеше да играе някаква роля, но сега това си беше чисто и просто гола дума. По този начин щяха да избегнат война между двама равностойни противника, което си беше най-лошият възможен сблъсък.
Йоар Йедвардсон и Магнус Фолкесон веднага се съгласиха с казаното от Биргер Бруса. И те смятаха, че войната между равностойни противници е нещо, което трябва да се избягва, докато има възможност за това. Който и да спечелеше в тази война, то малцината оживели щяха да платят прескъпо и да живеят, обградени от вдовици и сираци в опустошени и обгорени земи.
Законотворецът Карле реши, че са стигнали до единодушие по този въпрос и никой не се възпротиви.
Тогава започнаха да обсъждат следващия въпрос — спора за имот между Магнус и човека на младия Болеслав Емунд Улвбане. В този спор имаше нещо. Просто проблемът беше твърде дребен, за да предизвика истински спор, а още по-странно щеше да бъде да го решават чак в народния съвет. Изглежда намерението бе да подхванат спор, който като пожар да прерасне във война. Зад Емунд Улвбане се криеше полубратът на крал Карл Болеслав. Болеслав пък беше само едно дете, дори още не бе възмъжал, тъй че подобни мисли за войни не го интересуваха. Зад Болеслав обаче се криеше крал Карл и точно той имаше полза от тези спорове.
Законотворецът Карле каза, че добре разбира, че този спор трябва да бъде разрешен по най-лесния начин, ако искаха да запазят мира, защото и двете страни в спора можеха да съберат много воини, ако се наложи, но спорът нямаше да се разреши така, както повелява законът. Тогава какво друго можеха да направят? Какво мислеше самият Магнус по този въпрос?
Той се изказа мъжествено и кратко. Обясни, че и той смята, че ако се стигне дотам и двете страни да призовават свои хора, то спорът няма да бъде разрешен, а ще бъде върнат в самото му начало. Той смяташе да предложи за помирение тридесет къса сребро за земите, за които спореха. Даваше десет къса повече, отколкото бе цената на тези земи, но според Магнус това не бе много, ако по този начин успееха да заличат спора. Купеха ли мир за страната само за десет къса сребро, то цената наистина щеше да бъде твърде ниска.
Законотворецът Карле кимна замислено и одобрително, после обясни, че според него е най-добре да положат клетва за това, че спорът не може да се реши. Едва тогава Магнус щеше да предложи тридесетте къса сребро, като поиска помирение, както сам бе обяснил. Тогава всички законотворци с лека ръка щяха да отсъдят помирение и никой нямаше да успее да възпрепятства това.
Съветът приключи и всички се разотидоха доволни, за да си поговорят със своите родственици.
Ескил и Арн се разходиха заедно, като разгледаха коне и оръжия, поздравяваха хора от своя род, които Ескил познаваше, докато Арн не, както и хора от рода на Ерик, които никой от двамата не познаваше, а Ескил обясняваше на Арн как се провежда съвет. Арн трябваше да знае, че няма право да влиза с меч в рамките на белия варосан кръг, който представляваше границата на самия съвет, а когато трябваше да положи клетва, трябва да знае думите и да ги изговаря свободно и ясно, без да се замисля или да заеква, или пък да прави нещо, което да се възприеме като недопустимо. Думите бяха: