— Аз като всеки друг човек трябва да зачета решението на съвета — започна той с кънтящ глас, тъй като си беше огромен човек. — Ала среброто не е по-важно от честта и от правдата. Мъчно е да се помириш с човек като Магнус Фолкесон, който не знае що е чест, тъй като ти, Магнусе, не си човек на честта, не си истински мъж, а синовете ти са също толкова жалки, като единият от тях си е чиста монахиня, а другият е пияндур.
Тогава Емунд Улвбане даде знак на хората си да се приближат, да вземат среброто, докато той самият застана с ръце на кръста, а хората му хвърляха презрителни погледи наоколо да търсят врага из тълпата. Този, който пръв отвърна на погледа на Емунд Улвбане от вражеската тълпа, беше млад мъж с идиотски невинен поглед, който го гледаше като че без разсъдък, без да изпитва страх, което като че събуди у Емунд Улвбане както учудване, така и състрадание.
След това настъпи истинска безредица, чуха се крясъци, а мнозина от хората побързаха да напуснат мястото, тъй като явно мирът беше застрашен.
Мъжете се събраха в шатрата на кралския род, всички бяха притеснени, тъй като и Йоар Йедвардсон, и Биргер Бруса, които разбираха от закони, рекоха, че законът повелява човек да отмъсти на онзи, който най-открито е обидил него или негов родственик с такива ужасни, грозни думи. Този път не можеха да се бранят, като предложат сребро.
Докато чакаха идването на законотвореца Карле, който трябваше да им прочете закона, настъпи ужасяваща тишина. Ескил намери каца с пиво, раздаде чаши на всички, но мъжете започнаха да пият, без да кажат и думичка.
Когато законотворецът Карле пристигна, шатрата като че бе натежала от всичката тревога и проблемите, които бяха надвиснали над хората от кралския род. А и на Карле му личеше, че е притеснен. Поздрави накратко, след което веднага премина към проблема, без да казва излишни неща.
— Родственици, всички знаете какво повелява законът за обидните думи, които бяха казани на съвета. Ще ви река и след това вие ще прецените как трябва да се действа, тъй като аз не мога да кажа какво трябва да се направи. Но обидните думи на Емунд бяха толкова ясни, че си мисля, че самият той не би могъл да ги подреди тъй прецизно, и най-вероятно зад това се крие потаен замисъл. Та нека чуем какво повелява законът. Веднага ще ви го прочета.
Той забеляза, че са сервирали пиво, прекъсна речта си, взе бокал с пиво, изпи няколко глътки, като през това време май си мърмореше тихичко закона. След това остави бокала, изтри устните си с опакото на ръката си и зачете с висок, напевен глас текста на закона:
— „Ако някой отправи към другите обидните думи: «Ти не си истински мъж», тогава следва отговорът: «Аз съм също толкова мъж, колкото си и ти». Това, което ще последва, зависи от това как двамата ще се изправят един срещу друг. Ако този, който е отправил обидните думи, дойде, а онзи, към когото са били отправени обидните думи, не се появи, то навярно в обидата има истина. Но ако този, към когото е била отправена обидата, се появи, а онзи, който е отправил обидните думи, не дойде, то всички извикват три пъти «Вандал» и издълбават в земята специален знак. Така той е още по-лош от това, в което е обвинен от другия, и е страхливец. Тогава двамата се изправят един срещу друг на двубой. Ако падне този, който е бил обиден, то той е изплатил вината си. Ала ако падне онзи, който е отправил обидата, то той е извършил най-огромния грях и следва да му бъде отрязан езикът.“
Всички се умълчаха за известно време, като обмисляха закона. Законотворецът Карле, който беше седнал, посегна към своя бокал с пиво. Скоро след това всички погледи се насочиха към Биргер Бруса, който седеше с наведена глава. Той забеляза, че всички го гледат, и разбра, че навярно той щеше да е този, който щеше да коментира, тъй като брат му Магнус беше пребледнял и вцепенен.
Той започна с въздишка:
— Да се срещна в двубой с Емунд Улвбане, който според мнозина е добър човек, даже по-добър от всички ни, е равно на сигурна смърт. Това явно е внимателно обмислено от крал Карл Сверкершон и съветниците му, тъй като неслучайно те отстъпиха земите си до Арнес на Емунд. Това е било намерението им. Но брат ми Магнус трябва да избира между това да се изправи срещу Емунд Улвбане с меч в ръка или да загуби честта си, което аз не бих пожелал и на най-лошия си враг. Фактите са такива и аз не мога да сторя нищо.