Магнус не рече нищо, а и не даваше вид, че иска да каже нещо. Вместо него Йоар Йедвардсон взе думата.
— Крал Карл се изсмя на желанието ни да избегнем война — рече той тежко. — Рано или късно ще се стигне до война. Карл Сверкершон ясно показа намерението си. Всички, които сме в тази зала, разбираме много добре това. Причината претендентът за кралската корона Кнут Ериксон да не присъства на съвета бе именно тази — да опази мира. Ала Карл Сверкершон чрез измама лиши Кнут от кралската корона и бащиния му живот. Тъй че скоро ще трябва да водим война. Заради това нека ви попитам, родственици мои, какво бихме спечелили от това Магнус да пожертва живота си? Всички тук знаем, че основната цел на Карл Сверкершон е да убие главата на кралския род, преди войната да е започнала. Така ние ще загубим много, а той ще спечели. Мнозина биха последвали Магнус Фолкесон в битка, но простете ми за честността, не вярвам, че също толкова от нас ще последват Ескил Магнусон. Ако на Магнус му е съдено да загине за каузата, то поне нека загине на бойното поле, тъй като войната скоро ще бъде факт. Така че всички ние от кралския род и рода на Ерик можем да си тръгнем. Ние показахме, че сме заедно и че имаме своя кауза. Това мисля аз.
— Мъдро, скъпи мой родственико — рече Биргер Бруса, но по лицето му се четеше очевидна неприязън. Всички, които го познаваха, разбраха, че казва точно обратното на това, което в действителност мисли. — Ала законът е ясен. Ако Магнус не се изправи срещу Емунд, то той е страхливец, човек без чест. Такъв човек не може да ръководи хората от кралския род. Това никога не се е случвало и не ще се случи. Знаем това. Знае го и Карл Сверкершон. Знаят го и съветниците му, които ни вкараха в тази беля. Магнус може да избира между две неща и ми е мъчно да река това като негов брат. Но аз трябва да кажа истината. Или той ще избяга и ще запази живота си, но като безчестник, или ще се изправи срещу Емунд и ще се надява на чудо, което да спаси живота му. Второто е по-добрият вариант. Тъй като изходът на никоя битка не може да бъде предсказан. Но този, който избяга най-страхливо, е обречен вовеки. Такива са фактите.
Законотворецът Карле се надигна тежко и заяви, че няма какво повече да прибави към казаното, защото всичко е казано понятно и ясно в закона, и че трудното решение, което трябва да вземат трите глави на рода, нямало да стане по-леко, ако хората около тях са повече. И излезе от палатката, клатейки тъжно глава.
Възцари се мълчание. Всички очакваха какво ще каже самият Магнус, защото неговата дума бе решаваща, ако не и единствена, понеже ставаше дума не само за неговия собствен живот, но и за честа на Фолкунгите, кралския род.
— Реших — промълви той най-накрая, когато очакването вече ставаше нетърпимо. — Утре, на разсъмване, ще изляза там, където се пресичат трите пътя, за да се сражавам с Емунд, както го изисква законът. И нека Бог да ми помага, а и вие се молете за мен! Нямаме друг избор, защото никой от рода ни няма да избере пътя на безчестието, а също така е вярно и че никой няма да тръгне след човек без чест.
Ескил и Арн седяха един до друг в ъгъла на палатката и старците не обръщаха внимание на юношите. Сега, след като баща им се бе изказал, обричайки се на смърт, Ескил въздъхна на пресекулки и видът му бе такъв сякаш аха-аха и щеше да се разплаче. Никой не възрази на Магнус в тягостната тишина и това означаваше, че всички са съгласни с него и възнамеряват да принесат живота му в жертва. Тогава се надигна Арн и заговори с мъжеството на отчаянието.
— Простете ни, че и ние, неговите синове, също се намесваме в това — започна той малко неуверено. — То обаче ни засяга толкова, колкото и всички останали. Във всеки случай, аз мисля така. Та нали ни оскърбиха и нас, както и баща ни Магнус, когато Емунд ни нарече кучи синове или както бе там?
— Точно така. Вярно е — отговори му мрачно Биргер Бруса. — Вие с Ескил бяхте оскърбени точно толкова, колкото и баща ви Магнус. Негова работа е обаче да защитава честта ви.
— Нима обаче и ние нямаме законното право да защитим честта си наравно с баща си? — попита Арн с детска наивност, така че по-възрастните не можаха да сдържат усмивките си, въпреки сериозността на момента.
— Няма да е кой знае каква честта на Магнус, ако вместо да се защити, както подобава на мъж, изпрати на заколение някого от тези младежи — изръмжа кисело Биргер Бруса и излезе от палатката, оставайки останалите в мълчание.
След като се поколеба малко, Арн излезе след него.
Вгледа се в тъмнината, която се бе сгъстила рано след краткия зимен ден и докато бяха седели в палатката, след което тръгна решително напред — направо към брата на баща си, който през това време се облекчаваше по малка нужда. Арн му заговори властно и с убеденост в гласа: