— Трябва да ти кажа нещо много важно, скъпи чичо. А ти трябва да ми повярваш, защото е настъпил часът, когато няма място за празни приказки. Проблемът не е само в това, че аз владея най-добре меча от всички оскърбени, а и в това, че съм сигурен, че с лекота ще победя не само този Емунд, но и теб или когото и да е от нашите воини. Поради това трябва да организираш всичко така, че именно аз, а не бедният ми баща да участва в този двубой.
Биргер Бруса просто изгуби дар слово и замря, едва вдигнал панталоните си. Малкото, което знаеше за Арн, предизвикваше всеобщи насмешки, а и Емунд Улвбане също го бе нарекъл монахиня. И сега този вярващ в Бог и много сериозен млад човек стоеше пред него и говореше нещо такова, на което бе невъзможно да се повярва, само че по лицето му нямаше и сянка от лъжа. Биргер Бруса не знаеше какво да си мисли и въпреки че думите на младежа му се бяха сторили безумни, самият Арн не приличаше на луд. Съмнението на чичо му бе толкова очевидно, че Арн направи нетърпелив жест с ръка и внезапно продължи:
— Скъпи чичо, ти си значително по-силен от мен, също като този Емунд — говореше разпалено Арн, разпалвайки се още повече от някаква идея. — Хвани ме за ръката и да застанем един до друг! — продължи той и протегна ръка на Биргер Бруса, който, сам не очаквайки това, я пое и се учуди на силата й.
През това време Арн се обърна така, че вече стояха по диагонал един спрямо друг, както когато ставаше премерване на силите.
— Точно така! — възкликна весело Арн. — Опитай се сега да ме събориш! Нали си по-силният!
Биргер Бруса направи неуверен опит, който нямаше никакъв ефект и само разсмя Арн. Тогава той опита по-решително, но в следващия миг се просна в калта. Станал учудено отново на крака, той отново хвана силната ръка на Арн. И отново се търколи на земята. Това момче го въртеше като играчка. След третия опит Арн вдигна ръце, спирайки чичо си.
— Сега ме чуй! — каза той. — Точно така мога да се справя с Емунд или с когото и да е и ще ти кажа защо. През всичките онези години в манастира аз се упражнявах ежедневно, повече от когото и да било другиго. Да владея оръжието ме учеше човек, който преди това е бил тамплиер в Светите земи. Кълна се в светата Дева и в свети Бернар, които са мои небесни покровители, че владея меча по-добре от всички вас, и ти трябва да знаеш, че в такъв сериозен момент няма да излъжа никого, а още по-малко роднините си.
Биргер Бруса усети как убедителността и искреността на Арн му се предадоха и на него и сякаш го озариха със светлина. Изведнъж разбра, че всичко казано от Арн е самата истина. Като поразмисли още малко, той засия и прегърна радостно Арн. Биргер Бруса, който имаше остър ум, особено за онова, което се отнасяше до борбата за власт, разбра най-сетне, че черното можеше да стане бяло за Фолкунгите, при това независимо кой щеше да спечели двубоя на разсъмване — Арн или Емунд Улвбане. Арн щеше или да спечели, или да изгуби, но с повече чест, отколкото Магнус. И тогава победата на Емунд щеше да бъде смятана за срамна.
Предварително скърбящите роднини обаче се усъмниха и останаха недоволни, когато Биргер Бруса се върна в палатката и обяви, че Арн е човекът, който ще се сражава с Емунд Улвбане, което трябва да се съобщи на всички, защото е бил оскърбен повече от останалите, тъй като Емунд не само го бе обидил, но и бе произнесъл хула срещу Божия дом, в който е възпитан Арн.
Разкъсваният от съмнения Магнус възрази на Биргер Бруса. Той виждаше, че животът му е спасен, въпреки че бе започнал да се прощава с него, но едновременно с това разбираше, че ще изгуби сина си, и се жалваше, че не му подобава да постъпи така, защото възрастният мъж трябва лично да защитава честта си и да не изпраща на сигурна смърт своя незрял син. Не прие сериозно и предпазливите уверения на Арн, че е по-разумно да бъде изпратен на двубой онзи, който владее по-добре меча.
Разстроен, той остави Фолкунгите да нощуват и се оттегли заедно с четиримата си воини. Видът им бе смутен, докато, свели погледи, се прощаваха, молейки за Божия благословия върху младия Арн, който все още имаше мъх по бузите.
След като Фолкунгите останаха най-сетне сами, Магнус предложи да се молят през цялата нощ — кой колкото издържеше. Арн реши, че предложението е добро, но колко се учудиха роднините му, когато започна да се моли за Емунд Улвбане, за греховете му и за високомерието му.