Х.
Като буреносен вятър през есента претендентът за кралската корона Кнут Ериксон се завърна от Норвегия в Западна Готаланд. Първо той отиде при чичо си Йоар Йедвардсон, отбеляза коледните пости и отправи благодарствена молитва за завръщането си в църквата на Ериксберг. След това трябваше да навести много роднини и ако не можеше да намери друг претекст, щеше да каже, че е дошъл за лова. В Западна Готаланд се бе спуснал кучи студ. Снегът не бе твърде висок и не пречеше човек да препуска с кон и с уморени крепостни, но бягащият вълк бе в беда. През такива зими много дръзки ловци яздеха из горите и ловуваха. Освен това имаше доста други теми за разговор, които все се въртяха около победата на кралския род и на рода на Ерик на съвета в Аксевала. Кнут имаше да каже много по този въпрос, искаше и да посее доста идеи, за да му е по-лесно да пожъне успехи, когато му дойде времето.
Първата му и най-важна цел по време на тази обиколка из страната беше Арнес. Когато той и хората му пристигнаха, бяха очаквани, тъй като той бе изпратил един воин да предупреди за идването му от предния ден. Магнус вече бе пратил Сварте и Кол заедно с всички крепостни горе, в горите северно от Арнес, за да ловуват вълци, които се срещаха много по тези земи.
Сега в двора му влязоха буйни и силни мъже, половината от които бяха норвежци. Веднага насреща им хукнаха крепостни, за да поемат конете им. Кнут Ериксон скочи от седлото и с отворени ръце тръгна към домакина Магнус. Втория, когото прегърна, беше Арн. Той хвана Арн за раменете, разтърси го приятелски и му рече, че тази среща му е много скъпа, тъй като с него, именно с Арн, той е преживял един от най-силните си детски спомени. Арн първо не разбра какво има предвид, но когато Кнут бодро му напомни за онзи път, когато двамата се бяха промъкнали в залата, в която се намираха сега, за да слушат историите на норвежкия бард, когато бащата на Кнут Ерик бе довел със себе си, а върху тях се беше изпикал не някой друг, а един крал и светец.
Сега Арн си спомни и каза, че несъмнено този спомен е силен, но и е събитие, което е далеч по-приятно като спомен, отколкото е бил тогава. И двамата се смяха така, както се смеят двама приятели, които се откриват след много години. Кнут влезе в залата, прегърнал Арн през раменете. Двамата мъже се надприказваха, което радваше обкръжението им, тъй като единият звучеше като норвежец, а другият като датчанин.
Като че Бог беше благословил това посещение, защото никой досега не се бе чувствал толкова добре в Арнес. Нито пък тази зала бе виждала такова огромно щастие.
Магнус сега бе почитаният баща на син, който бе победил в открит дуел самия Емунд Улвбане и бе удостоил бащиния си дом и рода си с огромна чест. Ескил също бе доволен, че всички говореха за Арн и че сенките между бащата и синовете му вече ги нямаше. Арн се чувстваше така, сякаш той, блудният син, вече наистина се беше завърнал у дома. Ерика Йоаршдотер бе уважавана и всички й говореха красиви думи, тъй като еленското печено с добре подбрани подправки и малките диви прасета с мед, които тя бе предложила заедно с най-доброто пиво и медовина в дома, предизвикаха викове на възхищение и почуда сред гостите и те отново и отново вдигаха наздравица за Магнус, за да го поздравят, че има такава съпруга. Никой от гостите не се интересуваше дали Ерика говори неясно.
Кнут Ериксон не би могъл да бъде посрещнат никъде по-топло от този дом, който той смяташе за най-важния в цяла Западна Готаланд. Заради това той чувстваше огромно щастие и облекчение по време на това посещение.
Когато никой не можеше да яде повече, а всички само пиеха, дойде времето да поговорят за онова, което трябваше да се спомене рано или късно, а именно победата на съвета в Аксевала.
Арн беше объркан и не каза много по въпроса. Рече, че само е повалил един негодник с много по-лош меч и с много по-лоша подготовка и че няма какво друго да добави. Кнут помоли поне да види меча, а онова, което иска кралският син и почетен гост, трябваше веднага да бъде изпълнено. Крепостните донесоха меча и го подадоха на Кнут.
Кнут изненадано го извади от ножницата, първо го подържа в ръка, след това слезе на каменния под, заудря във въздуха, за да го изпробва, и всички видяха, че и преди е държал меч в ръката си. Но този му се стори твърде лек и нестабилен, точно както го беше описала мълвата. Помоли Арн да му обясни.
Арн раздразнено рече, че мечовете нямат работа край софрата и при пиенето. Тогава той видя почервенялото, пламтящо лице на Кнут Йедвардсон, който настоятелно го помоли да покаже и обясни, и веднага прие.