Отиде отпред при Кнут, с негово позволение извади меча му от ризницата и го подържа в ръката си.
— Имаш тежък и красиво изписан норвежки меч, скъпи мой приятелю от детството — каза той и замислено заогъва меча във въздуха. — Ако си точен, то едва ли и един щит ще остане насреща ти, но виж тук!
Той наклони меча, уж за да удари с напречната му страна огнището, при което щеше да го счупи на две. Тогава Кнут извика от страх. Арн забави удара, май беше изненадан, но се засмя, подаде почтително меча на Кнут и каза, че естествено, никога не би повредил меча, с който ще бъде завладяно кралството.
После взе своя меч от Кнут, вдигна го и удари с все сила в камъните с напречната му страна, но не се случи нищо друго, освен, че в залата отекна звукът на стомана.
— Виждаш ли разликата, приятелю Кнут — рече той игриво, докато огъваше върха на меча си. — Нашите северни мечове са от твърдо желязо и могат да се пукнат, а са и твърде тежки, за да се размахват. Мечът, който имам, е с гъвкав връх, няма да се пукне и лесно се върти.
Това, което каза, предизвика учудване, не и недоверие. Кнут помоли двамата с Арн да се дуелират, извади отново меча си, а Арн покорно надигна своя. За да покаже това, което искаше, Арн посрещна ударите на Кнут няколко пъти във въздуха, така че силата на тежкия меч да бъде намалена от гъвкавостта на лекия меч. Стоеше спокойно и не се напрягаше ни най-малко, докато Кнут трябваше да използва много сила за всеки удар, без да има някакъв резултат. Най-накрая Арн изведнъж огъна китката си, така че мечът на Кнут падна на земята и самият той го последва. Особено норвежките родственици намериха това за много забавно.
Кнут се надигна без ярост, повече с учудване, отиде при Арн, прегърна го приятелски и му рече, че светците трябва да се погрижат мечовете им да са на една и съща страна, тъй като никога не би пожелал Арн за свой враг.
Сега всички пиха за тези мили и доброжелателни слова. Духът им бе приповдигнат. Всички усещаха, че са свързани не само чрез кръвта.
Когато малко по-късно Ерика Йоаршдотер се изправи, за да каже лека нощ, при нея първо дойде Ескил, похвали я, благодари й, й и пожела лека нощ. Той не беше правил това никога, тя почувства, че ледовете най-сетне се отдръпват през късната пролет.
Когато и Арн дойде, за да й пожелае лека нощ, тя се усмихна радостно и рече тихо, така че само той да я чуе, че никой никога не й е помагал така, както той. Арн отхвърли това и рече, че гостите са се насладили на гозбите на дома и че двамата здраво са работили, за да го постигнат. Добави с намигване, че това трябва да си остане тяхна тайна, защото инак норвежците отново ще го сметнат за немъжествен. Така те се разделиха с огромна обич между мащеха и син.
Ескил намери претекст, за да направи промени в пира им. Онези, които имаха още място за пиво и медовина, можеха да се качат в едната от залите в крепостта над двора. Там беше студено, но скоро придворните щяха да внесат мангал с огън. Онези, които искаха да спят, без да има шум около тях, можеха да го сторят, а онези, които искаха да пируват, можеха да го направят, без да пречат на другите.
Всички млади мъже избраха залата в крепостта. Магнус реши, че е мъдро да каже лека нощ.
Горе, в залата на кулата, отначало беше студено, докато не внесоха мангалите, но студът на двора стори своето и когато младите мъже се събраха пак, тонът се беше променил.
Вероятно заради изпитото пиво Кнут започна да говори, че в известна степен Арн е сторил зле, като е пощадил живота на кралеубиеца Емунд. Но Арн е направил така, побърза да се подсигури Кнут, че Емунд да стане за посмешище и вече го наричали Емунд Едноръкия, вместо Улвбане. Все пак един кралеубиец не заслужава да живее и, като син на баща си, Кнут трябва да завърши това, което Арн не е довършил.
Арн пребледня при тези думи и не можа да отговори нищо. Но и не трябваше, тъй като Ескил веднага се намеси в разговора, по начин, който никой не бе очаквал.
Ескил първо увери, че разбира онова, което Кнут смята да стори, и че лично няма нищо против. Имало една малка пречка, която, според него, като добри родственици можели да разрешат.
Домъкна една карта, разпъна я на една от масите в залата, донесе свещи и помоли всички да дойдат и да видят. Те веднага се събраха любопитно около него.
Ескил постави пръстта си първо върху Арнес, а след това проследи река Тидан чак до мястото за съвета Аскеберя на изток, след това спря при Форшвик, край бреговете на Ветерн, където се намираше основната крепост на Емунд Улвбане, Едноръкия, поправи се той.