— Погледни и помисли — рече Ескил и посочи земите на Емунд с ръка. — Емунд седи във Форшвик сам в една вражеска страна и с една отсечена ръка. Едва ли се чувства особено радостен и сигурен. Не може да очаква помощ от онзи хлапак Болеслав, а ще отнеме време, преди Карл Сверкершон да покаже войската си от свине в Западна Готаланд. Виж! Ако ние от Арнес купим земята му, така ще притежаваме цялата площ между Венерн и Ветерн. Всички пътища и цялата търговия ще бъдат в ръцете ни. Това би била огромна крачка напред.
Ескил гледаше така, като че всички бяха разбрали мисълта му, но не беше така. Кнут отговори мрачно, че едното няма нищо общо с другото.
Тогава Ескил възрази, като използва заобиколки, че навярно първо могат да уредят това, преди кралеубиецът да си получи заслуженото. Иначе земята му ще бъде наследена в рамките на същия вражески род. Както стоят нещата в момента, почти прошепна Ескил, Емунд няма да отхвърли мисълта да избяга в по-сигурни земи и заради това може да му предложат ниска цена за Форшвик. Това няма да бъдат много трудни преговори.
Тогава двама от хората на Кнут, които бяха норвежци и се казваха Геир Ерлендсен и Елинг Силния, се разсмяха силно, защото бяха разбрали всичко. Скоро всички в залата се смееха така, че им текнаха сълзи. Всички, освен Арн, който изобщо не разбра кое е толкова смешно.
Вдигнаха тост за изключителната идея на Ескил и обещаха като Добри родственици да се погрижат тя да бъде осъществена по най-добрия начин.
— Рядко, родственико Ескил, си имал тъй просто предложение — изсумтя Геир Ерлендсен в чашата си. — Смятам, че Емунд Едноръкия трудно ще откаже на предложението ти, макар и то да е долно. След това спокойно можеш да оставиш останалото на нас и навярно ще получиш значителен дял сребро!
— Както е вярно, че съм ваш предводител и бъдещ крал, така се заклевам, че ще наградим добрите си родственици — извика Кнут Ериксон и наново всичко се засмяха, а Арн все още не разбираше нищо от това, по което бе постигнато съгласие.
Преди нощта да се беше изтърколила и тъй като на следващия ден щеше да е трудно да яздят из снега, норвежкият им родственик Ейвин Юнсон реши, че е време да чуят как бардът разказва за бащите и родствениците им, както и за неща, които подсилват духа. Бардът, който се казваше Урм Рьогнавалдсен, излезе отпред и изчака, докато всички получат пиво, намести се добре и започна разказа си. Родствениците от Западна Готаланд очакваха истории за западните страни, понеже на тези истории всички се смееха най-много. Това, което бардът започна да разказва, беше нова сага, която звучеше така:
— При възнасянето на Христос в небето се видели много поличби. Когато свети Ерик този ден участвал в голямата литургия в църквата „Светата троица“ на т.нар. Възнесение Господне в Източен Арос, той получил послание чрез един от хората си. Врагът бил близо до града, се казвало в съобщението, искали, без да се бавят да тръгнат насреща му с въоръжени групи. Казват, че той рекъл: „Нека да послушам тази голяма литургия на спокойствие. Надявам се в името Господне на някое друго място да можем да изслушаме това, което остава от нея.“ След тези думи той поверил живота си на Бога, прекръстил се, излязъл от църквата и въоръжил себе си и хората си. Въпреки че те били малко на брой, той смело се отправил към врага си. Врагът ги посрещнал с битка и със сила се насочил преди всичко към него. Когато повалили богопомазания крал на земята, му причинили много рани. Скоро той лежал полумъртъв, ала враговете ставали още по-жестоки и започнали да го плюят и да му се подиграват. Напред излязъл Емунд Улвбане, който бил от хората на Карл Сверкершон, и като не проявил уважение, му отсякъл главата. Така свети Ерик като победител се пренесъл от царството на живите към Божието царство. Там, където паднала главата му, веднага бликнал извор и до днес там тече вода, а изворът се нарича „Свети Ерик“. Водата му е сътворила много чудеса. А светецът Ерик живее и до днес и завинаги ще живее сред нас.
Когато бардът Урм Рьогнавалдсен приключи разказа си, настъпи пълна тишина, не се чуваше и звук от удар на чашите в масата, в знак, че някой иска още. Кнут помоли Арн да избере молитва за спасението на баща му. И за да й даде повече сила, да я каже на църковния език. Арн го стори, но все още бе потресен от мъка и нещо подобно на ярост, заради това, което беше чул.
Кнут Ериксон бе наел Урм, на когото думите му се удаваха, за да повтаря казаното във всеки дом, който щяха да посетят. Всеки човек в страната трябваше да чуе този разказ. Така искаше Кнут.