Выбрать главу

На следващия ден имаха успех в лова на вълци в Арнес и убиха осем животни. Вълчата кожа бе най-добра за през зимата.

* * *

Тази година в църквата в Хюсабю, която беше кралска, щеше да се отслужи голяма коледна служба. Карл нямаше да се появи, тъй като хората от Западна Готаланд бяха против него. Но в Хюсабю щеше да дойде човекът, който създаваше законите, Карле, най-изтъкнатият човек в Западна Готаланд. Заради това хората от кралския род щяха да отбележат коледната служба в Хюсабю, а не в собствената си църква във Форшхем.

Няколко дена по-рано в Арнес пристигна новина от свещеника във Форшхем. Той на свой ред беше получил запитване от кралския свещеник в Хюсабю, което сам беше предизвикал, като се беше похвалил какъв добър певец има за литургиите си, а сега въпросът беше дали Арн би могъл да дойде няколко дни по-рано в Хюсабю, за да се упражнява с хора, така че коледната литургия да е по-добра. Според Арн това беше християнско предложение, на което не може да откаже. Без да обръща внимание на ласкателствата, веднага се приготви да отиде до Хюсабю. Магнус искаше да изпрати с него свита, понеже Арн беше воин, който би донесъл слава на онзи, който го убие, а и беше мъж, чиято смърт щеше да зарадва поддръжниците на Сверкер. Арн отхвърли предложението и обясни, че докато е ден, а той е на кон, никой няма да успее да го хване. Не и ако язди собствения си окаян свещенически кон, добави той през смях.

Сега Магнус можеше да се смее на това, тъй като бе прозрял, че е грешил за коня му, както и за меча му, и за способностите му да борави с меч и да язди кон. Магнус се беше молил за прошка за всичко това.

Арн бе станал на развиделяване. Беше добре облечен и загърнат във вълча кожа и с църковни одежди в торбите на седлото. Беше лют студ, но яздеше равно, така че и той, и Шимал да поддържат топлина, без да се потят, и да стигне църквата в Хюсабю и дома на свещеника още по обед. Веднага щом остави Шимал в конюшнята беше посрещнат с пиво и пита от съпругата на свещеника, както си беше обичаят. Той влезе в църквата, която беше най-големият храм в Западна Готаланд след катедралата в Скара и имаше огромна кула на запад, построена далеч преди времето, за което си спомняха.

Беше в много добро настроение, понеже обичаше да пее, и коледните химни бяха нещо, което според него всеки трябваше да знае наизуст, а и Коледата беше весел празник, който правеше тоновете лесни за пеене дори и за онези, които не се бяха упражнявали много.

Сред певците в хора той беше единственият, който се беше упражнявал при монасите от Цистерцианския орден. Там беше и Сесилия Полсдотер, която през последните години се беше редувала със сестра си Катарина да се изучи в манастира „Божия дом“ край езерото Хорнборг.

Първото нещо, което чу, като влезе в студената църква, беше гласът й. Той се открояваше ясно и чисто над всички други гласове и Арн се сепна от почуда и се заслуша. Никога не беше чувал нещо толкова красиво и си помисли, че гласът й звучеше така, както едно момчешко сопрано сияе в един хор, както той самият бе звучал в „Школата на живота“. Макар че бе убеден, че този глас е още по-добър. Това женско сопрано беше изпълнено с живот.

Той беше застанал далеч от репетиращите и не виждаше чий беше този небесен глас. А и засега не се интересуваше, защото бе забил поглед в каменния под, така че гледката пред очите му да не пречи на ушите да усетят и тихите тонове.

Когато хорът най-отпред изпя четири от шестнадесетте стиха, свещеникът, който ръководеше певците, направи пауза, за да оправи нещо и да изкрещи на един от тях, който пееше втори глас. Тогава Арн отиде отпред, поздрави свещеника и се поклони леко свенливо на групата певци.

Тогава той я видя за първи път. Като че отново беше видял Биргите край фиорда Лим, макар и сега пораснала. Онази Биргите, заради която трябваше да изкупи толкова грехове и заради която почти бе крещял на отец Хенри за това какво всъщност представлява любовта. Тя имаше същата гъста червена коса, сплетена на плитка на гърба, същите будни кафяви очи и същото красиво, бледо лице. Навярно я бе зяпнал, понеже тя му се усмихна закачливо, защото беше свикнала младите мъже да я гледат. Сесилия не знаеше кой е той, тъй като свещеникът не беше казал, че е поканил още един певец и не бе споменал кой е той, понеже не знаеше дали единият от синовете в Арнес би си причинил неудобството да дойде, за да репетира песни.

Свещеникът от Хюсабю беше щастлив и се надяваше, че Арн е поне наполовина толкова добър певец, колкото се беше похвалил простият свещеник от Форшхем, и коледната служба щеше да стане необикновено добра, защото вече имаше изключително красиво сопрано за първия глас. И тъй като беше по-скоро весел, отколкото строг свещеник и обичаше да се шегува и да изненадва, ако му се отдадеше случай, той веднага прибягна до хитрост.