Рече, че е дошъл певец от църквата във Форшхем, което според Арн беше някак странен начин да бъде наричан, и че може да изпеят онова, което току-що бяха изпели, но само с двама певци на два гласа. Той даде знак на Сесилия, която излезе пред другите с явна увереност и отново се развесели от зяпналия селяндур от Форшхем.
Арн разбра, че именно тя притежава онзи небесно красив глас и това прозрение го накара да се изчерви като глупак.
Когато Сесилия стори това, което свещеникът й беше казал, започна да пее сама първия глас и дръзко повиши тона, за да постави певеца от Форшхем на място.
Но когато чу или по-скоро усети с цялото си тяло как новият певец стигна височината на гласа й и я последва като че в танц, в който гласовете им се преплитаха напред-назад с лекота като че винаги са пели заедно, тя вдигна поглед към него. Той вече я гледаше и когато очите им се срещнаха, двамата се почувстваха така, сякаш Божият глас беше проговорил чрез гласа на другия. Тогава тя изви глас, за да направи песента по-трудна. Той я последва със същата лекота и те вече не виждаха другите певци и свещеника до тях, онемели от тази красота, която се сипеше като светлина под свода на църквата. Гледаха се един друг и не спряха, преди изпеят всичките шестнадесет стиха.
Упражняваха се цял ден и успяха да изчистят голяма част от грешките си. Свещеникът от Хюсабю беше любезен с всички и в такова добро настроение, в каквото никой не го беше виждал. Към онези, които по-рано бе искал да постави на мястото им, сега показваше търпение и скоро всички разбраха как трябва да пеят, понеже имаха възможност да слушат двама изключителни певци.
Всички бяха в добро настроение, когато трябваше да привършват заради вечерната молитва, а Арн и Сесилия, които едва сега имаха възможност да говорят един с друг, веднага заговориха страстно, питаха се къде са се научили и скоро се надприказваха за манастира „Божия дом“ или за „Школата на живота“, или за Варнхем. С очи, които гледаха само другия, те излязоха на стълбите на църквата, където мъже чакаха Сесилия с палтото й и коня й, за да я отведат в дома й в Хюсабю за вечерта както баща й Алгот строго беше заповядал.
Единият от хората тръгна гневно към певеца, който вървеше твърде близо до девицата, чието целомъдрие той трябваше да пази. Другият, който беше присъствал на съвета в Аксевала, го хвана предупредително за ръката, промъкна се и любезно поздрави господаря Арн от Арнес.
Тогава Сесилия Алготсдотер спря да говори за пеенето в манастира, тъй като й се стори, че е чула грешно. Този мил младеж с тези благи очи не можеше да бъде мъжът, за когото всички в цяла Западна Готаланд говореха като за главорез.
— Как е името ти, певецо — попита го тя със съмнение в гласа.
— Аз съм Арн Магнусон от Арнес — отговори бързо той и в същия миг прозря, че за пръв път в живота си той каза името си, както трябва. — А коя си ти — добави той след малко, а погледът му беше потънал дълбоко в нейния.
— Аз съм Сесилия Алготсдотер от Хюсабю — отговори тя свенливо и направи на Арн същото впечатление, което той й беше оставил, когато й бе казал собственото си име. Така и двамата разбраха, че Бог ги беше събрал заради тази гореща и игрива среща на гласовете им в църквата.
Коледната служба в църквата на Хюсабю в лето Господне 1166-о щеше да остане в историята. Никой никога не беше чувал по-красиви химни. По този въпрос всички бяха единодушни. И като че ли умората, която всички обикновено рано или късно изпитваха, след като бяха стояли на каменния под, този път не навести никого от участниците.
И за очите тази служба беше като че Бог говореше, тъй като русокосият младеж от кралския род, облечен в синьо палто, и червенокосата дъщеря на Алгот до него, облечена в зелено, пееха заедно с толкова огромна радост и сила, че всички можеха да прозрат Божията мисъл за тези двама души. А ако бащите им, които присъстваха, не го виждаха, то множеството, което беше дошло на пира в Хюсабю, на драго сърце щеше да им го обясни. Всички знаеха, че няма да се говори за злато или покупки, както и че сега Алгот Полсон беше в много тежко икономическо състояние. Като че ли Иисус Христос говореше на събраните хора, карайки небесните гласове на тези двама млади да разпръснат коледното радостно послание, че любовта е онова, което помирява, че любовта е онази сила, която въстава срещу злото, а любовта, която виждат и чуват на тази коледна литургия, е силна и явна.