Времето не беше благоприятно за лов, което изглежда се понрави на Кнут Ериксон, още повече, че той искаше да говори по много въпроси с хората от Арнес. С Ескил искаше да обсъди това, с какви търговии трябва да се занимава, щом стане крал на свеите и готите, а той имаше много за казване по темата. Преди всичко смяташе, че онзи, който владее Свеаланд и Източна Готаланд, трябва да търгува със Заксен и Любек в повече, отколкото преди. Засега те не се бяха научили да използват Балтийско море, като че то щеше да свърши там, където започва Дания, след края на горите на Смоланд. Подобна търговска връзка по море, ако можеха да я осъществят с мир и да сключат споразумения преди всичко с хората от Любек, щеше да е много доходна. Кнут трябваше и да изсече нови кралски монети, защото времето, през което заменяха кожа на бялка за чужди стоки, беше отминало. След това трябваше да подобрят търговската връзка между Норвегия и източните дялове от кралството, която щеше да преминава от Льодьосе през Венерн, през земите на Арнес и след това Ветерн. Преди всичко Ескил смяташе, че тази връзка ще спомогне за добра търговия със сушена риба от Лофутските острови, която можеха да изкупуват почти без пари и да я продават с добра печалба.
Кнут Ериксон беше превъзбуден от тези търговски мисли и рече, че Ескил трябва да стане най-първият му човек по въпросите, отнасящи се до търговията и парите, веднага щом спечели трите кралски корони.
По този въпрос можеха да сторят само едно и то беше търговия с Емунд Едноръкия от Форшвик, понеже земите му бяха брънка във връзката между Норвегия, Свеаланд и Източна Готаланд. Тъй като това беше сделка, изключително добра за едната страна и по-малко изгодна за другата, според Ескил трябваше да преговарят по нов начин, като изпратят писмо с предложение за покупка. В Арнес нямаше много пергаменти и принадлежности за писане, но бяха достатъчни за целта. Помолиха Арн да напише предложение, което той рече, че може да стори. В „Школата на живота“ и във Варнхем той беше работил при архиварите, а в двата манастира пазеха много писма от подобен род, които се отнасяха до дарения и покупки. Ако Арн знаеше кой какво ще купува, от кого и за каква сума, то той без проблем можеше да напише такова писмо.
Арн известно време слушаше обясненията на Ескил, след което се качи в залата в кулата, извади всичко, което му беше нужно за работата, и след това остана там целия ден. Когато дойде време за вечерна молитва, той се върна с много красиво писмо, написано на пергамент, върху което беше поставил восъчния печат на Магнус Фолкесон. Тъй като писмото беше на латински, а тези писма по принцип трябваше да бъдат на латински, за да имат сила, той няколко пъти го прочете високо на народен език, така че другите да го чуят:
„В името на Светата троица. Аз, Магнус, господар на Арнес, и двамата ми синове Ескил и Арн, съобщаваме, че за момента и завинаги срамната и продължила дълго вражда между Емунд и нас приключи. И нека свърши тъй, че с Божията помощ и всеобщо одобрение, Емунд Улвбане да ни предаде Форшвик с принадлежащите му ливади, гори, реки и всичко друго, което спада към земите му, така че тогава тези земи да ни принадлежат в мир и завинаги. За това споразумение ние ще дадем 50 сребърни къса, както се изразяваме на народен език.
Дори аз, Кнут Ериксон, който след Бога съм най-голям застъпник на това прехвърляне и на помирението, заедно с много други свидетели подкрепяме това дело. Тъй че това да може да стане безпрепятствено, ние поставяме отпечатък и от печатите на Магнус, и на Кнут, като се обвързваме чрез властта, дадена ни от Иисус Христос, майка му светата Дева Мария и всички светци, да накажем онзи, който пристъпи тази спогодба, с разправа. Свидетели са Ескил и Арн Магнусон, Ейвин Юнсон, Урм Рьогнавалдсен, главният свещеник във Форшхем и много други, чиито имена няма да изброим.“
Когато Арн прочете текста три пъти, така че всички да разберат онова, което се казваше в него, известно време всички го обсъждаха оживено. Норвежките родственици смятаха, че той не бива да нарича Емунд Улвбане, а както си му е редът Едноръкия. Магнус възрази, че е по-вероятно Емунд да постави печата си под писмо, в което към него се обръщат с Улвбане. Макар и Едноръкия да е по-вярно и в по-голяма степен заслужено име, в момента целта не е да се обиждат, а да търгуват. Норвежците смънкаха, че са съгласни.
След това Кнут поиска да не бъде споменаван само с бащиното си име, а и с rex sveorum et gothorum, словосъчетание, което в самото начало разбра само Арн и на което възрази, тъй като смяташе, че онова, което човек иска да се случи и което заслужава да се случи, не бива да се обявява предварително, тъй като това е като да се продава кожата, преди мечката да е застреляна.