Беше мрачно посещение, при което Ескил и Кнут говореха високо и без колебание, докато Емунд и хората му отговаряха едносрично и подозрително на всичко, което им казваха.
Ескил изглеждаше в изключително добро настроение, в самото начало рече, че е дошъл, за да сключи сделка и че със сигурност могат да се споразумеят, но както си му е редът, първо щяха да се отдадат на ядене и пиене, за да могат да им се развържат езиците. След като хапна малко, той нареди да донесат сандък със сребро, който поставиха на масата между него и Емунд, който след това се поуспокои, не защото го искаше много, а защото се страхуваше, че не бяха дошли за споразумение, а за да убият него и децата му. Среброто на масата показваше, че са дошли с предложение, а не да сеят смърт. Все пак разговорът вървеше мудно.
След като ядоха дълго, Ескил любезно предложи да преминат към обсъждането на сделката, а този разговор е за мъже, заради което жена му Ингеборг и децата й имат позволението на гостите да се оттеглят. Домакините веднага се подчиниха на тази заповед.
Когато Ескил и Кнут останаха насаме с Емунд, Ескил говори просто и ясно. Рече, че цената може да му се стори някак ниска, тъй като със сигурност Форшвик струва повече от 50 къса сребро. Това е ясно на всеки. Той спря, за да отвори сандъка със сребро, извади писмото, което прочете на народен език, но без да споменава всички имена в него и особено името на Кнут Ериксон. Така Емунд се убеди, че става дума за сделка, била тя и неизгодна.
Ескил рече, че 30-те къса сребро, които Емунд бе получил на съвета при Аксевала, трябва да бъдат добавени към тази сума, тъй като тези 30 къса са били предназначени за помирение, макар че тогава Емунд не се беше помирил с тях. Но сега е разумно най-после да постигнат помирение.
Емунд кимна, че разбира този начин на мислене и рече предпазливо, че 80 къса сребро са добра цена, особено щом на всичко отгоре се помиряват. Ескил каза, че е радостен, че за момента се разбират така добре.
Ала Емунд не беше готов да постави печата си под писмото и да получи среброто без някакви уверения, защото не се чувстваше сигурен при сключването на сделки, когато неговите хора бяха заложници на най-яростните норвежки воини, а и не разбираше какво общо има с това този Кнут, който седеше на масата му.
Ескил отговори, че го разбира. Тези проблеми можели да се решат, като на следващата сутрин натоварят на шейни семейството на Емунд и онези от хората му, които поискат да го последват. Когато шейните тръгнат, щели да изчакат достатъчно дълго, преди да сключат сделката, така че тези, които тръгнат, да са в безопасност. Така Емунд няма да се страхува за живота и сигурността на родствениците си.
Емунд се съгласи и добави, че собственият му живот няма да бъде ценен в часа, в който той остане сам във Форшвик, обграден от хора, които не са му приятели.
Ескил кимна замислено и каза, че все пак е така, но ако в този момент родствениците на Емунд отпътуват с огромна преднина, няма да успеят да ги настигнат, така че няма да е същото, като да убият всички на момента, понеже не са успели да се споразумеят.
Емунд рече, че иска да се споразумеят. Но иска да предложи едно последно нещо. Среброто, с което ще платят покупката да бъде в шейната, с която тръгнат родствениците му.
Това предложение не се хареса на Ескил, тъй като по традиция не се плаща за нещо, преди човек да го получи. Ако Емунд откаже да даде Форшвик, те щяха да изгубят среброто. Съгласиха се за половината, след като дълго обсъждаха проблема. Половината от среброто за покупката щеше да тръгне с шейната, а Емунд щеше да получи другата половина, след като положи печата си в края на писмото. Така и стана, започна нощ, през която много от хората във Форшвик не можаха да спят.
На сутринта половината от залостените хора на Емунд бяха пуснати, за да получат закуска и да натоварят шейните. След това Емунд се сбогува с жена си Ингеборг и децата си, помоли да им предадат договорената половина от среброто, което Ескил носеше със себе си, натовариха го в най-предната шейна, а до него седна съпругата на Емунд. Шейните тръгнаха по ледовете на Ветерн.
Чакаха, без да говорят, в огромната зала, докато шейните взеха голяма преднина и вече не можеха да ги настигнат. Тогава дойде време да приключат сделката. Емунд беше унил, а лявата му ръка трепереше, когато с помощта на Ескил той постави печата си под споразумението за покупката. Остатъкът от дясната му ръка, която се подаваше през ленения плат, миришеше лошо.