Когато споразумението беше уредено, Ескил внимателно го нави и го прибра под ризата си, бутна сандъка с другата половина от сумата към Емунд. Сбогуваха се, като Ескил му рече, че той вече няма работа във Форшвик. Няколко от хората му щяха да останат и да се грижат за стопанството през пролетта, а след това щяха да дойдат други хора от Арнес, за да поемат Форшвик.
После Ескил тръгна, държейки се любезно с Емунд, събра хората от Арнес, които го чакаха, качи се на седлото и пое, без да бърза.
Вътре в залата никой не даваше вид, че ще позволи на Емунд да тръгне с шейната, която го очакваше. Когато мина достатъчно време и Ескил се изгуби от погледа им, така че нито виждаше, нито чуваше звука, Елинг Силния и Егил Улафсен излязоха и убиха хората, които чакаха господаря си, и хвърлиха телата им в шейната.
Когато бяха готови, те се върнаха и седнаха, без да кажат нищо, понеже нямаше нищо за казване. Всички вътре ги бяха чули и разбрали какво става.
Тогава Кнут се обърна към Емунд и му заговори с нисък глас, но със студена омраза.
— Ти се чудеше, Емунд Едноръки, кой съм аз, тъй като не познаваш никой Кнут. Ще ти кажа, понеже аз не съм кой да е норвежец. Аз съм Кнут Ериксон, син на Ерик Йедвардсон, и ако вече си в мир с Ескил Магнусон, то аз имам да ти връщам за греховете ти.
Емунд разбра за какъв грях ставаше дума и веднага подскочи, като че искаше да избяга, но беше хванат, докато норвежците крещяха бурно. Изведоха го навън, удряйки го, като му се присмиваха, разпънаха го на земята, завързаха ръцете и краката му, така че той лежеше по гръб, а под главата му поставиха дънер.
Геир Ерлендсен рече, че трябвало да го вържат от другата страна, за да може да види онова, за което бяха говорили, но той не беше виждал — норвежкия обичай да откъснат окървавеното ухо на този, който заслужава да умре в мъки. Било добре, тъй като ребрата на кралеубиеца щели да се пречупят и да паднат като криле на земята, а Кнут след това може да извади сърцето на Емунд от тялото му.
Кнут Ериксон не искаше да чуе за това, тъй като не желаеше да цапа ръцете си с кръвта на този варварин. А както пишеше в Светото писание, кралеубиецът щеше да умре по същия начин, по който бе убил самият той, като отсекат главата му изотзад.
Емунд Улвбане се държа мъжки и не моли за живота си. С един-единствен удар Кнут Ериксон отсече главата от тялото му, нареди да я поставят насред двора, за да напомня на крепостните, които бяха останали, че във Форшвик има нов господар. Нареди да хвърлят тялото на Емунд в шейната сред телата на хората му и да я изгорят върху леда.
Кнут Ериксон и повечето от воините му останаха във Форшвик още един ден и взеха всичко, което можеха да използват от мазите в имението. Нещата, които намериха, бяха ценни, тъй като откриха и огромно количество нарязано дъбово дърво, за да построят кораба, който искаха. Ейвин Юнсон, Юн Микелсен и Ескил Улафсен останаха във Форшвик, за да построят кораба, докато ледовете на Ветерн се пропукат. Това щеше да бъде тежка работа, с която можеха да се справят само норвежки корабостроители.
Останалите от хората на Кнут, както и някои от воините от Арнес, тръгнаха с Кнут към Западна Готаланд. Той беше поел по пътя, който щеше да го отведе до трите корони.
Арн отново и отново си повтаряше тихо Божиите думи, като че те го изпълваха повече от всичко останало, докато яздеше към Хюсабю, а огромни парчета пръст, замръзнал сняг и лед подскачаха под копитата на Шимал. Жребецът се потеше, но Арн носеше страстта в себе си и си мислеше, че пролетният вятър ще го освежи. Знаеше добре, че това не беше състоянието, в която трябваше да се появи в Божия дом, за да пее във възхвала на Бога. Той беше сигурен, че отец Хенри би го корил за това.
Яздеше като луд, поддържайки скоростта на луд, тъй като не знаеше нищо друго. Беше тъй обладан от мисълта за Сесилия, че всичко друго не го интересуваше. И като че дяволът го изкушаваше с лоши помисли и го питаше, дали може да избере между Божията любов и любовта на Сесилия. Какво би избрал? Тези лоши помисли го обземаха, колкото и да се отбраняваше. Като че ли дяволът наистина беше открил душа, която беше слаба.