Трябваше да спре, да слезе от Шимал и да поиска прошка за всички лоши помисли, които го бяха обзели. Моли се, докато замръзна, та даже и след това. После продължи, като поддържаше умерена скорост, беше толкова близо до Хюсабю, че хората скоро щяха да го видят.
Дойде навреме за службата, остави Шимал, избърса потта му и го покри с домашен плат, за да не настине след това бясно препускане. Шимал го погледна с огромните си, замислени очи.
Беше Благовещение и жеравите се бяха върнали в Западна Готаланд. През този ден в „Школата на живота“ щяха да почнат да орат земите, а на тази литургия Арн трябваше да пее също тъй хубаво, както на коледната. Дева Мария беше светец пазител на Варнхем и всички певци, които идваха от Варнхем, знаеха всички текстове за светата Дева наизуст.
По време на репетирането на песента той чувстваше като че извършва грях, макар двамата със Сесилия да пееха толкова отдадено, както по време на коледната литургия. В тези редове се пееше за любовта към Девата, но Арн гледаше Сесилия в очите и всяка дума беше предназначена за нея, а усети по песента й, че и тя му отговаряше по същия начин.
Без да знае, че така потъпква самоуважението на Алгот Полсон, той реши да остане няколко дни в Хюсабю, така че двамата със Сесилия да могат да репетират новата песен за предстоящата литургия. Точно както Арн предполагаше, макар и да не знаеше причината, Алгот Полсон не беше мъж, който можеше да откаже на желанието на един от синовете от Арнес. Така че веднага и без много да говорят, стана така, както беше рекъл Арн.
След това избухна борбата между двамата млади от една страна и всички останали, които искаха или трябваше да ги пазят, от друга. Двамата използваха всичката си хитрост, за да говорят насаме. Алгот и по-старите жени в имението пък виждаха това и трябваше да приложат, всичката си хитрост, за да ги пазят във всеки един миг. Докато седяха мирно в залата с други хора наблизо и пееха химни за възхвала на Бога, като всяка песен беше по-хубава от другата, никой нямаше нищо против. Издръжливостта на Арн и Сесилия да седят заедно и да пеят беше голяма, ала не по-голяма от стоицизма на обкръжението им да седи и да ги пази. Внимаваха да не би двамата да седнат твърде близо един до друг. Когато дойдеше време за вечеря, двамата седяха на централното място, а Алгот седеше като вълнолом помежду им. Не можеха да се доближат един до друг, освен когато Сесилия любезно предлагаше пиво на Арн, което му причиняваше известно страдание, защото беше решил никога през живота си да не пие толкова много пиво колкото първия път в Хюсабю.
Точно преди Благовещение свещеникът Суне от Хюсабю беше на посещение при епископ Бенгт в Скара. Въпреки непроходимостта на пътищата по това време много от божиите служители се бяха събрали, което беше знак за огромното безпокойство, което се ширеше чрез слуховете в цяла Западна Готаланд след съвета в Аксевала. Всички знаеха, че крал Карл Сверкершон нямаше да се задоволи с това, че е загубил властта в Западна Готаланд, както и знаеха, че онзи, който искаше да му отнеме кралската корона, беше именно Кнут Ериксон. Ако се случеше най-лошото, крал Карл щеше да пристигне с войска в Западна Готаланд и не се знаеше кой щеше да победи. Сигурно беше, че една подобна война щеше да опустоши страната.
Въпросът, който трябваше да решат по време на това посещение, беше дали църквата трябва да вземе страната на единия или другия в тази борба за светската власт. Мнозина бяха за крал Карл, между тях и самият епископ. Също толкова бяха за Кнут Ериксон, но повечето смятаха, че единственото разумно нещо, което църквата може да стори, беше да не се месят в борбата за светската власт. Защото ако църквата се впуснеше в подобни игри, то щяха да последват много проблеми. Скоро стигнаха до това решение и Суне от Хюсабю беше от най-големите му застъпници. Ако не заради друго, то, защото той самият беше намесен, тъй като бе принуден да извърши коледната литургия за хората от рода Арнес в кралската църква в Хюсабю.
По време на това събиране трябваше да говорят и за друго — главният свещеник разказа на онези, които искаха да слушат, и дори на онези, които не искаха да го чуят, за това, че е станал свидетел на чудо, когато един малък, беззащитен послушник от Варнхем с помощта на архангел Гавраил е повалил на земята двама воини.