Тъй като свещеникът Суне беше на вечерята в Хюсабю и видя Арн край масата, той се сети за тази история и я разказа така, както я бил чул. Всички на масата слушаха напрегнато и внимателно, освен Арн, на който изглежда не допадаше това, което чуваше. Тогава свещеникът се сети, че Арн навярно знае повече за тази случка, отколкото самият той. Все пак Арн идваше от Варнхем и навярно е чул за това или пък познава момчето, което го е сторило. Заради това свещеникът се обърна към него.
Всички забелязаха, че Арн намери въпроса за неприятен, но никой не знаеше защо. Беше им трудно да повярват, че Арн би могъл да изпита завист към някой друг.
Арн заговори бавно, тъй като се чувстваше хванат натясно и не умееше да се измъква с лъжа както другите. Той каза истината, че главният свещеник е подхванал историята от грешната страна. Не ставало дума за чудо, нито пък за беззащитен послушник, понеже той самият е човекът, за който се говори. Това, което се било случило, е, че няколко пияни селяни, които били напуснали венчавка и загубили разума си го обвинили, че е откраднал булката, макар той да бил излязъл от манастира само преди няколко часа. Опитали се да го убият, но за да го убият като мъж, му дали меч да се защитава.
Тук Арн трябваше да спре и се замисли, как да продължи разказа си. Искаше му се да не разказва повече, понеже мислеше, че вече е казал онова, което трябва. А и не беше горд от това, което беше направил, и се разкайваше за стореното. Ала колкото и малко да знаеше за хората от ниския свят и начина, по който разсъждаваха, знаеше, че те си мислят, че иска да се хвали. Този, който се хвалеше всъщност, беше главният свещеник, който във високомерието си беше сметнал, че е свидетел на Божие чудо, а всъщност ставаше дума за нещастие. Но Арн не можеше да каже това, без да го обиди.
По време на непоносимата тишина, която последва, Арн изглежда не искаше да каже повече, но Сесилия го помоли да продължи. Тогава той вдигна поглед и срещна нейните очи и като че светата Дева Мария му говореше и му обясняваше как да построи думите си, така че разказът да стане интересен, макар и причината за него да не е хубава.
Той подмина онова, което беше мъчително. Пияните селяни по погрешка се бяха впуснали да убият някого, когото смятаха за беззащитен послушник, но това беше Арн, който се бе обучавал в изкуството на меча при един от рицарите тамплиери в служба на Бога. Заради това битката беше кратка. Това не беше някакво чудо, както не беше чудо и случилото се в Аксевала.
В тази история все пак имаше някакво чудо, чудото на любовта. Защото в продължението, което главният свещеник не беше видял или не беше разбрал, човек наистина можеше да съзре неоспоримата доброта на светата Дева и нейната загриженост за онези, които се уповаваха на нея. Арн се засрами от дръзките си думи към главния свещеник, но никой в залата не му се ядоса, така че той веднага събра смелост да продължи.
Светата Дева дълго време беше слушала съкровените молитви на жена на име Гунвор и мъж на име Гунар. Те се обичали толкова много, че по-скоро щели да умрат, отколкото да се откажат от щастието да живеят заедно като мъж и жена с Божията благословия.
Гунвор в най-мрачното си отчаяние избягала от женитбата и от самото брачно ложе, преди бракът да бъде осъществен, излязла на пътя и срещнала онзи послушник, който нищо не знаел и не разбирал, ала светата Дева го била изпратила да спаси Гунвор. Така тя била спасена от нещастен живот с мъж, с когото не искала да живее, тъй като той бил един от убитите.
Гунар и Гунвор се оженили и двамата заживели щастливо заедно. Любовта им с помощта на света Дева Мария беше победила всички закони, традиции и правила, тъй като любовта е по-силна от всичко останало. Това показала и Божията майка, когато отговорила на съкровените молитви на Гунвор и Гунар и им дала отплата за това, че и в най-тежкия момент те са се уповавали на нея.
В този момент от разказа Арн прочете няколко стиха от Светото писание за побеждаващата безкрайна любов, които знаеше толкова добре наизуст и на народния език, че можеше да ги каже по всяко време. Така той направи много силно впечатление на всички на масата и най-вече на Сесилия, както се беше и надявал.
Свещеникът от Хюсабю се замисли и потвърди, че думите, които Арн беше казал, бяха наистина Божии думи. С любовта било така, добави той, че наистина можела да предизвиква чудеса и Светото писание съдържало много подобни примери. Това, естествено, не било лесно за разбиране, понеже повечето хора, които живеели по начина, който бил разпространен в Западна Готаланд, сключвали брачни съюзи по съвсем други причини от тези на Гунвор и Гунар. Арн бил разказал тази история с разбиране на църковните норми и заради това свещеникът от Хюсабю беше на същото мнение като него. Светата Дева наистина била показала чудото на любовта и вярата, не чудото на меча и насилието. От това със сигурност можело да научат нещо.