На всички край масата не им стана ясно какво можеха да научат, макар че разказът беше хубав. Свещеникът от Хюсабю не даде повече разяснения. Той дръпна Алгот настрана след края на молитвата и двамата проведоха разговор, който никой не чу.
Навярно именно този разговор наведе Алгот на много нови мисли, тъй като следващата сутрин попита Арн дали той, който беше добър ездач, би искал да вземе Сесилия заедно със себе си на езда в това красиво пролетно време. Не се наложи Арн да бъде убеждаван.
Стана така, че Сесилия и Арн яздеха един до друг по южните склонове на Кинекуле в този толкова топъл ден, през който духаха хладни ветрове. Върбата беше напъпила, в поточетата се лееше вода, а земята тук-там беше покрита с петна сняг. Като че в началото не смееха да си говорят, макар най-накрая да бяха в близост един с друг, а хората на баща й, които ги следваха, бяха на прилично разстояние, така че ги виждаха, но не ги чуваха. Всичко, което Арн й беше казал в трескавите си среднощни мисли или когато се бе метнал на Шимал и високо бе извикал думите във въздуха, остана неказано. Той скоро се увлече в детински описания на предимствата на Шимал и защо конете от Светите земи са много по-добри от другите коне.
Сесилия изглеждаше умерено заинтересувана от тези думи. Тя се усмихваше, за да го насърчи да продължи да говори. Самата тя също беше водила дълги среднощни разговори с Арн в сънищата си, макар че през цялото време си беше представяла, че той ще каже правилните думи и че тя ще му отговори учтиво, така че той да каже повече неща. Тя млъкна, когато стана дума за способностите на конете и за това как биха могли да се групират за чифтосване.
Тъй като Арн беше на ръба на отчаянието поради свенливостта си и заради това, че беше изменил на всичко онова, което беше обещал да й каже веднага, щом му се удадеше удобен момент, той се помоли тихо на светата Божия майка да му даде само мъничко от силите, които е имала Гунвор. И тогава думите заприиждаха, като че светата Дева с лека усмивка го водеше по правилния път. Той забави Шимал, погледна неспокойно назад към хората, които все още бяха надалеко и не ги чуваха, и й каза думите, гледайки я в очите и изпълнен с радост.
Когато Сесилия чу Божиите думи, които бяха и думи на Арн към нея, тя спря коня си, дълго го гледа и първо го заговори с очите си, тъй като той и тя бяха вече принудени да си кажат всичко. Стоеше застинала върху седлото, но дишаше тежко.
— Никога няма да разбереш, Арн Магнусон, колко много жадувах да чуя тези думи от теб — рече тя най-накрая, без да сведе поглед. — Така е, откакто погледите ни си срещнаха и първата ни песен се сля. Искам да съм твоя повече отколкото искам нещо друго на този свят.
— И аз съм твой, Сесилия Полсдотер, повече от всичко друго на този свят, и завинаги — каза Арн, изпълнен с тържественост, поради което думите му прозвучаха като молитва. — Истина е, че ти открадна сърцето ми с един-единствен поглед, както е в Божиите слова. Сега не искам никога да се откъсвам от теб.
Известно време яздиха мълчаливо, докато стигнаха до един прастар и наполовина изгнил дъб, който беше наклонен над буен поток. Там слязоха от конете си, седнаха на земята, като опряха гърбовете си на дъба. Хората от Хюсабю първоначално се подвоумиха, ала останаха настрана и като че ли не можеха да се разберат дали да се приближат. Шумът от потока им пречеше да чуват. Все пак решиха да седнат там, където бяха, така че ако се наложи, да виждат, но не и да чуват.
Сесилия и Арн се хванаха за ръце и се погледнаха, без да казват нищо за известно време, понеже и двамата почувстваха чудото в себе си.
Най-сетне Арн рече, че е време да се върне в Арнес, колкото и трудно да беше да се разделят, за да обясни на баща си как стоят нещата. Навярно, каза той, можели да се венчаят още през лятото.