За приемането на предложението на Арн говореха някои факти, които не бяха незначителни. Сега, когато Форшвик край Ветерн бе част от Арнес, те владееха цялата северна част на Западна Готаланд, частта на юг от Тиведен, където щеше да се извършва търговията между четирите страни. Тази верига бе най-слаба край Кинекули, където започваха земите на Алгот. Ако можеха да спечелят Кинекуле и бреговете на Венерн южно от тези места, това щеше да се окаже безценно. И ако се стигнеше до подобно нещо, Алгот щеше да бъде натясно и щяха да успеят да го накарат да даде като зестра точно тези земи, които бяха два пъти повече от обработваемите.
Невъзможно бе този план да бъде осъществен, докато Карл Сверкершон бе жив. А Алгот щеше да бъде принуден да се спазари, ако Карл Сверкершон си отидеше от този свят толкова бързо, както си мислеше Кнут Ериксон.
Такива бяха фактите. Докато крал Карл Сверкершон си седеше удобно в двореца край Ветерн, нищо не можеше да се направи. Ако той се споминеше, можеха веднага да осъществят тази важна за Арнес задача.
Ескил съзираше само един недостатък в този план. Въпросът касаеше Биргер Бруса и това, че родовият съвет щеше да има други планове. Така бе станало и онзи път, когато баща му Магнус искаше да се обвърже или със Сесилия, или с Катарина поради същите причини, които току-що бяха обсъдили. Вместо това Магнус се бе оженил за Ерика Йоаршдотер, тъй като родовият съвет бе решил, че този брачен съюз бе по-изгоден.
Магнус рече, че не е чувал да се говори за подобни планове. Засега те се бяха сродили с рода на Ерик чрез Ерика Йоаршдотер. Кнут имаше сестра на име Маргарета, но тя вече бе омъжена за крал Сверкер от Норвегия.
Тъй като собственият брат на Магнус Биргер Бруса бе женен за Бригида, която бе дъщеря на крал Харалд Гиле от Норвегия, то норвежките връзки бяха силни. Не, засега Магнус не можеше да намери по-изгодна партия за Арнес или за рода от Катарина или Сесилия. Все едно коя от двете. Въпреки че Арн смяташе, че Сесилия е всичко за него и за никоя друга не може да става и въпрос.
Оставаше да уточнят кой щеше да каже това на Арн. Решението бе просто. Той не можеше да се обвърже, докато крал Карл е жив.
Колкото и прости да бяха тези думи, бе сложно да се кажат на син или брат, който живееше в треска или лудост, наричана любов от самия него.
Магнус трябваше да му каже, тъй като той бе бащата и имаше властта да определи дали ще има сватба или не. Или пък Ескил, който беше негов брат и нямаше никаква власт, и не трябваше да го уговаря, а само да му обясни. Те обсъждаха проблема известно време и след това решиха, че този, който трябва да му каже, е Ескил.
Една седмица преди литургията в чест на свети Тибуртий, когато земята все още бе скована от ледове, които започваха да се топят, Кнут Ериксон пристигна в Арнес без предупреждение. Той дойде само в компанията на Гейр Ерлендсен, барда Урм Рьогнавалдсен и Берше Силния. Бяха обходили Западна Готаланд, където бардът трябваше да си заслужи доброто заплащане, и идваха от Скара, където Кнут имаше много уши и очи и където бяха научили много полезни неща от човек, който току-що бе напуснал службата при Карл Сверкершон на остров Висинг.
Кнут не каза защо идва, освен че иска да види Арн, когото намери опечален сред слугите и готвачите — място и състояние, което според Кнут Ериксон никак не прилягаше на човек като Арн.
Той хвърли в недоумение Арн, като поиска двамата веднага да се състезават по стрелба с лък. Искаше да поставят целта, изработена от слама, на двора. Арн не искаше да му откаже, но не откриваше радост в подобно състезание. Поставиха целта на четиридесет стъпки разстояние, което според Арн бе твърде трудно за Кнут, но той самият искаше така. Избраха измежду най-добрите и най-силните лъкове и всички от имението дойдоха да видят какво щеше да се случи, тъй като знаеха, че вероятно следващият крал щеше да се състезава в стрелба с лък с единия от синовете на господаря на Арнес и никой не искаше да пропусне това събитие.
Когато двамата застанаха един до друг, готови за стрелба, а Арн все още не проявяваше желание за подобно състезание, Кнут го хвана с две ръце за раменете, прегърна го и изрече онова, което бе намислил: Така, мой скъп приятелю от детските години, ще стреляш ли, за да победиш твоя крал, като че ли всичко зависи от тези стрели? Знай, че става въпрос за Сесилия. Да, известно ми е всичко за нея и за теб. Знай, че аз съм твой крал и мога да ти я дам, само ако ме победиш. Така че сега ще стрелям пръв. Не ми отговаряй, а само стреляй добре.