Докато Арн, разтърсен от тези думи, събираше силите си, за да даде най-доброто от себе си, Кнут изстреля десетте си стрели и предизвика истинско възхищение, тъй като никой не предполагаше, че той бе толкова сръчен стрелец.
След това Арн със студено лице в огромната тишина се вглъби в себе си, като че всичко зависеше от тези стрели. След като стреля, всички успяха да видят, че между постиженията на двамата имаше голяма разлика и че Арн беше по-добрият.
Тогава Кнут отново го прегърна и му рече, че Арн е заслужил Сесилия Аглотсдотер за своя съпруга. Напуснаха двора и се отправиха към кулата, където Кнут поиска пиво.
Когато останаха сами, Кнут не почака да донесат пивото, а започна да разказва на Арн как стоят нещата, тъй като часът бе настъпил. Той щеше да получи кралската корона, а Арн щеше да получи Сесилия. Кнут Ериксон имаше много шпиони из страната и така той узнаваше всичко, което беше важно, та дори и онова, което навярно бе по-маловажно, като историята на Арн и Сесилия.
Арн рече мрачно, че разбира, че голяма част от информацията е важна за онзи, който се стреми към кралската корона, ала не вижда смисъл в състезанието по стрелба с лък. Защо му е на един бъдещ крал да се състезава, да загуби и след това да бъде обсъждан за това?
Точно тогава слугите донесоха пивото. Кнут се усмихна широко на това прекъсване, тъй като изглежда разбираше нетърпението и учудването на Арн. Първо вдигна наздравица, както си му е обичаят, след което съзря в погледа на Арн изгарящо нетърпение, което искаше отговор веднага. Но той не му отговори, а започна да говори за баща си, свети Ерик, който бил добър към всички, нищо не искал за себе си, предпочитал ризницата си и дългите часове на молитви вместо рицарския живот, помагал на слабите и се изправял срещу силните, докато не загинал като светец от ръката на един варварин. Навярно Арн бе слушал много за това и преди, но сега Кнут трябвало да добави нещо.
Бащата на Ерик Йедвардсон бил Йедвард от Оркни, който заедно със Сигурд Кръстоносеца отплавал към Светите земи и там извършил големи услуги на норвежкия крал. Като благодарност за помощта крал Сигурд подарил на Йедвард от Оркни две малки парченца от Светия кръст, на който се е мъчил и загинал нашият Спасител. Крал Сигурд получил цяло парче от светото дърво от крал Балдуин от Утремер, или кралство Йерусалим.
Тук Кнут прекъсна разказа си и попита Арн дали е чувал за Утремер. Веселият смях на Арн и пламенното му кимване му даде да разбере, че Арн е чувал за Утремер.
Така тези две парчета от Светия кръст бащата на Кнут Ерик Йедвардсон получил в наследство и наредил да ги инкрустират в златен кръст, който той винаги носел на врата си. Когато Емунд Едноръкия му отрязал главата, светата реликва паднала на земята, а един лукав мъж я дал на онзи, който стоял зад убийството. Онзи, когото сега наричали крал Карл Сверкершон. Така че той бил не само кралеубиец, а и варварин, който осквернил една свята Божия реликва. Самият Карл Сверкершон носел на врата си златния кръст с парченцата от кръста на спасителя и това навярно е неугодно на Бога, относно, което няма и капчица съмнение.
Арн веднага потвърди, че това не е угодно на Бога и рече, че трябва да се стори всичко, за да се поправи тази грешка.
Тогава Кнут Ериксон се усмихна на Арн и тихо повтори, че този час е настъпил. Но малцина могат да стигнат там, където е светата Божия реликва. Тези мъже трябва да издържат на студ, да гребат добре, да стрелят умело с лък и да могат да се защитават с лък по-добре от всички други.
— Заради това беше и състезанието — продължи Кнут. — Тъй като има мъже, които могат да стрелят добре по време на състезания, ала не и по време на битка, когато главите им са изпълнени с ярост и страх. Както когато ти стреля и същевременно мислеше за Сесилия. Ала ти издържа този изпит. Сега и не по-късно това, което трябва да се направи, ще бъде направено — каза Кнут и попита, като че ли това бе истински въпрос, някак бавно и давайки уверение, че ако стане крал, той ще бъде първият, който ще благослови съюза между Арн и Сесилия: — Искаш ли да ме последваш по този път като един от осемте мъже?
За трети път някой казваше на Арн, че той няма да има Сесилия, докато Карл Сверкершон е жив. Дори и да се беше усъмнил първите два пъти, сега той не изпитваше никакво съмнение.
Когато пристигнаха при бреговете на езерото Ветерн, те откриха, че Ейвин Юнсон, Юн Микелсен и Егил Улафсен бяха построили малък, изключително красив кораб, който бе широк, зеленееше се във водите на езерото и можеше да плава с три двойки гребла. Норвежците се извиниха, че не са изписали кораба с рунически знаци, така че да бъде напълно готов, но устойчивостта на кораба била по-важна, тъй като ледовете скоро щели да се отдръпнат. Този малък кораб, който бе построен като норвежки флагман, можеше да плава по-бързо от другите кораби по онова време, особено в сравнение с тези в Западна Готаланд. Можеше да се придвижва много по-бързо от всички, ако гребците бяха норвежци, можеше да се движи по лед. Кнут бе изключително доволен от онова, което видя, и обясни всичко на Арн, който не знаеше много за Норвегия, за разлика от другите в рода си.