Вътре в себе си Магнус не се смяташе за човек на войната. Естествено, че владееше добре изкуството на меча и щита, копието и лъка. Все пак в младежките си години не беше правил нищо друго, освен да го изучи. Дружината му възлизаше на дузина мъже, далечни роднини, основно млади хора, които не чакаха наследство, но не познаваха друга работа, освен тази, която се върши с оръжие. Най-вече мързеливи нехранимайковци, мислеше си за тях Магнус. С мъка той ги бе накарал да отделят поне половината от времето си за работа като дърводелци или корабостроители — единственият труд, който не окачествяваха веднага като долен или робски. През остатъка от времето си казваха, че се отдават на игри с оръжията си, за да могат да му служат в деня, когато му потрябват. Ала в очите на Магнус тези игри бяха значително по-кратки от часовете, в които утоляваха жаждата си с пиво.
Той можеше да разчита на дузина мъже. А при нужда можеше да въоръжи осем дузини от своите селяни в двете села край Форшхем. Не бяха военен отряд, който при военни действия можеше да наклони везната на едната или на другата страна. По-важно беше друго. Решаващото беше чия страна в битката ще избере той — за или против победителя. И ако едната половина от рода му, неговата собствена в Западна Готаланд, заемеше позиция за или против Ерик Йедвардсон, навярно всичко зависеше най-вече от позицията на другата половина от рода — тази от Биелбо в Източна Готаланд.
Магнус прати вестоносец до по-малкия си брат Биргер, който, макар и не пръв по положение, често излагаше мнението на рода по много сложни въпроси. Когато ставаше дума за преговори, него го считаха за хитър и справедлив човек. Нищо, че по бузите му имаше още младежки пух, но мнозина му предричаха, че го очаква високо положение в кралството.
Като го гледаше как си пийва пиво и разказва как се промъкнал по леда с шейната си, преследван от глутница вълци, Магнус се замисли колко малко прилича на брат си, макар и да бяха от един и същ баща, но различни майки.
Обсъдиха и въпроса дали да подкрепят Ерик в борбата му за престола. Според Биргер не трябваше да се намесват, в каквато и да е борба. Трябваше да изчакат да видят дали свеите щяха да застанат зад него.
Пристигането на Ерик Йедвардсон на другия ден беше пищно. Той дойде на четири шейни, съпроводен от дванадесет воини — като истински крал. Наистина, пристигна четири часа по-рано, отколкото го очакваха. Оказа се, че не е пътувал директно от дома си, а е нощувал на половината път — при приближен на крал Сверкер. Какво бе станало там по време на краткото гостуване, той не пожела да каже.
Магнус нареди на предводителя на воините си да се погрижи за събратята си по оръжие от Ладос, Сигрид поведе Кристина, за да й покаже къщата, а самият Магнус заведе Ерик Йедвардсон на укрепленията.
Ерик Йедвардсон не се впечатли от нищо там горе. Смяташе, че стените са и ниски, и слаби, че двойният ров определено е находчиво хрумване, но че дълбоките ровове не са достатъчни, ако се наложи да се защитават зимно време, когато ледове сковават земята. И така нататък, докато през цялото време все говореше за собствените си строежи, с които ги сравняваше. Преди всичко със строежа на църквата при Ериксберг, която била почти привършена. Той естествено бе използвал английски зидари, изпратени от бащиния му род в Англия. Рече, че напролет може да ги преотстъпи на Магнус, вместо да ги изпрати обратно в Англия.
Магнус го прекъсна. Ако стените на Арнес бяха твърде ниски и слаби, то те бяха такива от гледна точка на защитата на един крал. Ако крепостта бранеше крал, то обсаждащите я воини щяха да са повече и по-настъпателни, отколкото ако вътре се крие търговец. Не бе никак трудно да се забележи, че Ерик Йедвардсон вече се виждаше като крал.
Ала Магнус не се чувстваше спокоен в такава компания. Ерик бе по-висок и по-широкоплещест, което му позволяваше да говори и да се държи, като че беше домакин, а не гост.
Много по-голяма бе изненадата на Ерик Йедвардсон, когато напуснаха строителните работи и започнаха да оглеждат оборите и нефа. Това бе напълно нов метод за издигане на постройка от неодялани дървета, с дълги чамови стволове, които лежаха един върху друг. Изцяло иззиданата каменна подпора на нефа, който имаше три комина при билото на покрива, също бе новост за Ерик. В неговите земи все още строяха отделни части, които след това слепваха със слама и кал.