Седмицата след празника на Филип и Яков, когато добитъкът бе пуснат на паша и започваха да се грижат за стопанствата, късната пролет премина в лято. Хладният южен вятър се задържа дълго, а цялата крехка растителност се появи изведнъж и между дъбовете по склоновете се показа плътна покривка от горски съсънки11. Кукувиците се чуха първо на юг.
Този път Арн язди дотук сам, поддържайки величествен такт по пътя си към Хюсабю. Като че ли искаше да удължи това приятно мъчение, като знаеше, че Сесилия ще бъде негова. Имаше и много неща, над които трябваше да помисли, тъй като времето му напоследък бе заето от всевъзможни задачи, които трябваше да изпълни за Кнут Ериксон. Много неща се бяха случили и той не бе сигурен, че бе разбрал какви бяха истинските намерения на Кнут.
След като се бяха завърнали във Форшвик след успешното си пътуване до остров Висинг, успяха да влязат в пристанището. Толкова голяма бе разликата, а беше минал само ден. Кнут нареди да изпратят съобщение в Арнес и на Магнус Фолкесон, който щеше да го препрати към Йоар Йедвардсон в Ериксберг. Преди всичко родствениците трябваше да научат какво се бе случило, тъй като скоро трябваше да се събира войска.
Арн бе готов да язди сам със съобщението и сметна, че така то ще пристигне най-бързо. Но тогава Кнут рече, че има други важни работи, които Арн трябва да свърши за своя крал и че той може да се отправи към Сесилия, щом изпълни това, което трябваше да бъде сторено.
Преди всичко Кнут и Арн отново трябваше да преминат Ветерн заедно с конете и хората си, за да се отправят заедно към Биелбо и да осведомят Биргер Бруса затова, което се беше случило. Не трябваше да губят и ден, незнанието бе опасно като смъртта, тъй като всички родственици трябваше да успеят да се обединят, преди врагът да нападне. Освен това би било добре Биргер Бруса да научи за станалото от един от своите, участвал в нападението над варварина на остров Висинг. Според Кнут следващият по важност човек, с когото трябваше да се срещнат, бе архиепископ Стефан от Източен Арос. Кнут трябваше да спечели и Биргер Бруса, и архиепископа за делото си, а и двамата бяха близки на Арн. Арн не можа да възрази срещу това.
Когато пристигнаха в Биелбо, Биргер Бруса първо ги прие като млади мъже, дошли на гости при родственик, и се извини, че ще трябва да ги остави сами на следващия ден, тъй като има важна работа в Линшьопинг. Когато по искане на Кнут бяха оставени насаме и Биргер Бруса разбра за случилото се, повече не стана дума за пътуването. Никой от Биелбо нямаше да стъпи дълго време в Линшьопинг, града на Карл Сверкершон, който в момента бе град на Болеслав или Кол.
Биргер Бруса седеше мълчаливо и мислеше, без изражението на лицето му да показва накъде се движеха мислите му. Изведнъж той се надигна и рече, че има само един избор. Сега целият род застава като един човек зад Кнут Ериксон в стремежа му да си върне кралската корона на баща си. Това бе единственият път. Трябваше да бъдат обединени срещу рода на Сверкершон и датските им поддръжници и да покажат сила и решителност, както и да използват предимството, което имаха по отношение на време и информация, по разумен начин.
Поради състоянието на леда през изминалия ден, когато Карл Сверкершон беше загубил живота си във Ветерн, щеше да измине още един ден, преди новината да тръгне из страната. Биргер Бруса сметна за свое задължение да разпространи новината из Източна Готаланд, но посъветва Кнут бързо да се отправи към Източен Арос, да спечели архиепископ Стефан на своя страна, ако е възможно, и след това да се опита да събере своите на съвет край камъните на Мора, за да излъчат нов крал. Всичко това трябваше да се случи бързо, така че нямаха повече време за посещения и почивка. Стана така, както рече Биргер Бруса.
Кнут Ериксон бързо се съгласи с казаното от Биргер Бруса, тъй като знаеше, че той беше най-мъдрият от всички по въпроса за борбата за власт. Когато се приготвиха да отпътуват, Кнут отправи молба, която Арн не успя да разбере. Той поиска да получат от запаса на Биелбо щитовете на кралския род, сини мантии и вимпели, както и няколко воини. Биргер Бруса веднага кимна одобрително, като че ли разбираше какво има предвид Кнут Ериксон. Това искане се стори на Арн едновременно много малко, за да губят време заради него, но и твърде голямо. Напоследък Арн разбра, че мъже като Кнут и Биргер мислят по напълно различен начин от него самия, а и той не беше свикнал да се занимава с подобни въпроси.
В Източен Арос архиепископ Стефан първо отказа да приеме Кнут Ериксон, когато той поиска да влезе в двора на архиепископството в компанията на Арн. Разбра се, че архиепископът се е ядосал и е рекъл, че този мъж идва само заради интриги.