Выбрать главу

Крепостните знаеха за това, което се бе случило, и за онова, което щеше да се случи. Мнозина от тях се надяваха да тръгнат със Сесилия след сватбата. Всички смятаха, че онези, които отидат със Сесилия и младия господар Арн, ще получат по-добро отношение, отколкото другаде. Крепостните разправяха добри неща за Арн, като не ставаше въпрос за това как борави с меч и лък, на което обръщаха внимание само свободните. Говореха, че младият господар Арн се държи с крепостните като с хора.

Сесилия и Арн не искаха да се отделят един от друг, но бяха принудени, когато баба Улрика се прокашля за трети път. Двете жени и Арн влязоха вътре, така че той да бъде нагостен за добре дошъл. Когато бяха вътре, Улрика взе думата от младите и започна да разпитва за даровете, които Сесилия ще получи при венчавката, за имотите, както и за мястото, където ще стане това. Арн трябваше да положи усилия и да обсъжда тези въпроси, като че те наистина го засягаха: Форшвик, броят на външните дворове, големината на главната постройка, броя на слугите и други неща, за които нямаше точна представа. Едва след това Улрика започна да разпитва за неща, които според Арн бяха по-важни, като какво е станало в Източна Готаланд и дали свеите вече са свикали съвет. Арн я успокои, че кралският род в Източна и Западна Готаланд се е обединил с рода на Ерик и смята, че Кнут Ериксон вече е бил избран за крал на съвета на свеите, тъй като това бе чул от всеки, когото бе срещнал по пътя от Източен Арос през Свеаланд, като че ли нямаше никакво съмнение по този въпрос. Навярно Кнут Ериксон вече бе крал на свеите и щеше да отиде на общия съвет в Западна Готаланд през лятото, за да бъде избран за крал и там.

Улрика се задоволи с всички тези добри новини, разбра, че пречи на младите, като кара Арн да говори за неща, които, естествено, бяха от по-голямо значение от замаяността им и горещите им чувства, но които сега бяха маловажни. Заради това тя ги изненада, като рече, че времето е хубаво и не би било зле да пояздят по Кинекуле. При тези думи Сесилия скочи и прегърна иначе тъй мрачната и сурова баба Улрика.

Веднага оседлаха една добродушна кобила за Сесилия, тя се облече за езда с широка и топла зелена мантия, която я покриваше от врата до кокалчетата на краката. Тя по навик уви мантията около едната си ръка и бързо възседна животното, преди Арн или крепостните да успеят да й помогнат. И докато Арн вземаше една кожена торбичка с хляб, месо, дървени чаши, от които да пият, ако се забавят повече, както му рече плахо засмяна придворната, която му ги подаде, Сесилия пришпори кобилата си и препусна напред. Малко по-нататък тя се обърна и му извика да се опита да я настигне. Тогава Арн отметна глава назад. Изсмя се с пълно гърло от щастие, потупа нежно Шимал по врата и му рече на шега, че сега двамата са на лов, в който не трябва да се провалят. След това той се хвърли на седлото с един скок, който накара тези, които бяха наблизо, да ахнат от учудване, и потегли. Първо остави Шимал да препуска бавно, така че да не настигне веднага бялата кобила, зелена мантия и червената коса далеч пред него, но въпреки това бе сякаш толкова близко, че можеше да усети дишането им.

Когато никой от Хюсабю вече не можеше да ги види, той пришпори Шимал. Като вихър той настигна и задмина Сесилия, спря, след което се втурна обратно към нея, едва успя да я избегне и след това започна да кръжи около нея, като се наслаждаваше на звънливия й смях, който го караше да бъде дързък и самонадеян. Той се изправи на седлото и балансираше с ръце във въздуха, яздеше край нея така, че я изуми с тези изкусни способности, спря коня и се обърна назад към нея с ръце от двете си страни и не видя дебелия дъбов клон, който го повали на земята.

Като че ли падна лошо и лежеше тихо на земята. Извън себе си от тревога, Сесилия спря коня си, слезе, хвърли се към него и отчаяно започна да гали безжизненото му лице. Тогава той отвори едното си око, след това другото и после я прегърна през смях. Двамата се търкаляха из горските съсънки, а тя се преструваше на сърдита, задето я бе изплашил така.

Изведнъж те притихнаха, приседнаха и се прегръщаха дълго, без да кажат нищо, като че ли не съществуваха думи, а само песента на птиците.

Стояха така, докато започнаха да изпитват болка от неудобната поза. Първо тя се отскубна от него и се отпусна в тревата, а той легна до нея и погали лицето й. Известно време се бори със свенливостта си. След това я целуна внимателно първо по челото, а после по бузите и по устата. Тя отговори на целувките му и първоначалният им свян бе отнесен от летния полъх.