След това те се върнаха в Хюсабю.
XII.
Именно добротата на Сесилия им навлече тази огромна беда. Някой би рекъл, че Бог определя и доброто, и лошото, което може да сполети човека, и че щастието или пък бедата го заварват неподготвен, така, както идва и смъртта, щом норните12 внезапно прекъснат нишката на човешкия живот.
Подобно тълкуване на Христовото учение не беше необичайно в Западна Готаланд, но за монасите от Цистерцианския орден и за Арн това мислене беше само остатък от старото езичество и съдържаше известна доза богохулство. По този начин се допускаше, че човешкото добро или зло, греховете или праведните деяния, грешките или проницателността, както и любовта на хората към Бога не са от значение. Чрез свободната си воля и любовта си към Бога всеки мъж и всяка жена в голяма степен направляват живота си. Както Арн с горчивина обясни нещастието им: то повече от всякога се коренеше в добродушието на Сесилия. Човек трябваше да я сравни със сестра й Катарина само за миг, за да може веднага да прозре това. А и от самото начало всичко се решаваше от отношенията между двете сестри.
За Катарина щастието на Сесилия означаваше нещастие за нея. Щом Сесилия вече не трябваше да идва в „Божия дом“, за да продължи обучението за развитие на трудолюбието и духа си, според Катарина самата тя щеше да бъде залостена като плъх зад стените на презрения манастир. Това чувство се засили, когато тя разбра какво е получил баща й, за да омъжи сестра й за някой от съседите. А това, че баща й ще стори подобно нещо и за самата нея, вече не изглеждаше логично и Катарина се страхуваше, че ще остане завинаги в манастира и ще се съсухри като някоя стара мома сред другите такива.
Сесилия и Арн още не бяха женени и това зависеше не толкова от тях, колкото от борбата за власт. Кнут Ериксон накара свеите от скалите край Мура да го изберат за крал с далеч по-голямо усилие, отколкото бе предполагал. А когато това най-накрая бе уредено, той закъсня по своя вина да дойде на съвета в Западна Готаланд, тъй като Болеслав изпрати насреща му войска, тъй че той трябваше да успее да накара свеите да се сражават заради новия си крал.
Но Болеслав не беше събрал достатъчно голяма войска, тъй като си мислеше, че времето е срещу него и не бива да се бави. Със събраните хора от рода си и датчаните той се отправи срещу Биелбо и веднага бе победен от Кнут Ериксон и свеите, Биргер Бруса и хората от Фолкунгите в Източна Готаланд. Така засега всичко бе уредено, ала бе отнело доста време и половината лято се бе изтърколило. Магнус Фолкесон от Арнес се бе заинатил, че иска на сватбата да присъства и крал, така че реши да изчака, докато Кнут успее да изпълни задълженията си на съвета в Западна Готаланд, където той със сигурност щеше да бъде избран с огромно единодушие.
Поради тази причина Арн и Сесилия не можеха да бъдат мъж и жена пред Бога, когато яздеха към „Божия дом“. Те бяха просто годеници. Въпреки това скоро щеше да стане явно, че Сесилия носи детето на Арн под сърцето си.
Арн се бе посъветвал по въпроса с Ескил, който бе добре осведомен за светските неща и нрави. Но Ескил само се бе засмял и бе казал, че според закона, ако бащата на Сесилия иска да направи проблем от това, то Арн ще бъде виновен и ще трябва да плати шест сребърни монети. Ескил не смяташе, че Алгот Полсон ще спори на дребно. В най-добрия случай Сесилия, водена от сестринска любов, искаше да види Катарина, за да й даде утеха. За нея не бе трудно да разбере как се мъчеше Катарина зад стените на „Божия дом“, защото смяташе, че познава добре сестра си.
Но както се оказа, не беше така. Ако знаеше това, никога нямаше да стъпи там, за да се опита да утеши Катарина.
Когато двете сестри се срещнаха в двора на „Божия дом“, Сесилия положи неимоверни усилия, за да не заговори за собственото си щастие, и се опита да утеши Катарина, като й каза, че щом венчавката мине, ще говори с баща им, той ще вземе думите й на сериозно, тъй като тогава тя ще е част от кралския род. Все нещо трябва да може да накара Алгот да се вслуша в думите й, може би нещо простичко, като факта, че той беше стиснат, а трябваше да плаща в сребро, за да може да държи дъщеря си в манастир. Това му излизаше скъпо, а и дъщеря му не оценяваше тази странна бащина любов. И двете се разкикотиха на тази истина.
Тогава Сесилия отново бе изкушена да говори за собственото си щастие, как първо щели да живеят в Арнес, докато времената били толкова неспокойни, как после щели да се преместят във Форшвик при Ветерн, как щели да пътуват с Ескил, за да посрещат норвежките си родственици, както и всичко, което й дойдеше наум и което за Катарина бе свободният, щастлив живот извън стените на манастира. Сесилия беше прекалено обсебена от собственото си щастие, за да види как очите на Катарина се присвиха от омраза и завист. Когато Катарина като че лукаво запита дали напоследък са имали прекалено много посещения и пирове, та Сесилия е напълняла, сестра й не успя да прикрие радостта си и й разказа тайната, която бе греховна и струваше шест парчета сребро и няколко пъти „Отче наш“ и „Аве Мария“, може би власеница, една седмица на хляб и вода и каквото и да е друго изкупление на греховете. Беше вярно, че тя очакваше дете. И когато се отвори тази тема, Сесилия не можеше да спре, тъй като изпитваше много страх от раждането, но и беше безкрайно щастлива.
12
Норни — митични същества; три сестри, които определят продължителността на човешкия живот. — Б.пр.