Катарина не слушаше това детинско бръщолевене на сестра си. Вече мислеше за това как този проблем може да се превърне в нейно спасение.
Когато най-накрая настъпи време да се разделят, тя прегърна Сесилия нежно и я помоли да бъде внимателна с детето, което очаква, и да предаде най-топли пожелания на Арн.
Веднага щом портата на манастира се затвори след Сесилия, допълнителният гняв на Катарина като че ли внезапно се уталожи, точно както се беше появил. Изпълнена със студена решителност, тя се запъти към игуменката, за да промени всичко, колкото се може по-бързо.
Божият дом беше манастир, който се бе появил преди известно време след дарения от страна на крал Сверкершон, когато той бе дарил земя и на женския манастир „Врета“ в Източна Готаланд. Никой не знаеше със сигурност какво мисли родът на Ерик за манастира, построен с помощ от Карл Сверкершон и рода му. Но игуменката в „Божия дом“, майка Рикиса, която беше от рода на Сверкер и близка родственица на скоро убития крал Карл, бе изразила огромното си безпокойство от това, че „Божия дом“ сега навярно трябва да се премести или да престане да съществува. Ако Кнут Ериксон станеше крал, както всички вярваха, то нямаше да е добре човек да принадлежи към рода на Сверкер в Западна Готаланд, а и не беше добре да се намират в манастир, който беше построен с помощ от Сверкер. Все пак всички знаеха как навремето Ерик Йедвардсон бе протегнал алчните си ръце към Варнхем.
Майка Рикиса бе трудна жена, някои дори я наричаха коварна, а от време на време на послушничките хич не им беше лесно да се оправят с нея. Но като близка родственица на краля тя познаваше добре проблемите, които имаше светската власт.
Когато Катарина дойде и случайно се изповяда за един стар грях, който бе премълчала при предишната си изповед, как е имала сексуални отношения с младия Арн Магнусон, тя навярно беше много строга към момичето заради премълчаното. Ала както Катарина й разясни с наведена глава и като че бършеше сълза, грехът й бе станал още по-голям, тъй като онзи Арн не бе прелъстил само нея, като й е обещавал да се венчаят, а и сестра й, която сега била бременна.
Майка Рикиса веднага съзря огромната възможност, което се бе отворила. Катарина също я видя ясно, тъй като скромно потвърди, че съблазнителят Арн е близък приятел на Кнут Ериксон и ще навредят много на врага, ако успеят да отлъчат Арн Магнусон от църквата.
Майка Рикиса се вглъби, когато чу думите, че Катарина и тя самата си приличат, тъй като мислят по почти еднакъв начин по този голям проблем. Тя определи много леко наказание за непълната изповед на Катарина преди и късното й признание, изпрати я на една седмица усамотение, тишина, хляб и вода и обичайния списък с молитви. Катарина се смири, целуна ръката на майка Рикиса за благодарност, на висок глас благодари на светата Дева за милостта, с която се бяха отнесли с нея, и излезе с леко доволна усмивка, която майка Рикиса проницателно забеляза.
Но след това майка Рикиса тръгна с решителни стъпки, удряйки петите си в пода, звук, от който послушничките в манастира се страхуваха повече от всичко останало, към стаята за преписване на ръкописи, за да стори онова, което беше нужно, колкото се може по-скоро.
Тя писа на Болеслав да се обърне към архиепископа в Източен Арос заради този проблем, писа и на епископ Бенгт от Скара, че той възможно най-скоро трябва да подготви отлъчване от Църквата, преди това дело да бъде благословено от някой друг от Божиите слуги. Тя се надяваше да успее да спечели епископ Бенгт за делото си, тъй като знаеше, че той споделя безпокойството й по въпроса, че времето на великодушие към Църквата и нейните най-изтъкнати слуги може би е към края си. Защото дори епископ Бенгт бе изключително благодарен на рода на Сверкер.