В сумрака той намери малка колиба, в която светеше огън, до нея имаше западнал обор, в който една крава започна да мучи неспокойно, когато той се приближи. Той предположи, че тук живеят освободени или избягали крепостни, но по-скоро предпочиташе да спи в колибата им, отколкото в студената гора.
Без да мисли, той влезе, за да ги помоли да пренощува там. Не се страхуваше от нищо, тъй като не се сещаше за нещо по-лошо от това, което го беше сполетяло, а и имаше сребро, за да плати, както беше благоприлично, вместо да нощува, като използва меча си.
Все пак се изплаши от прегърбената жена, която седеше край огъня и бъркаше в една тенджера. Гласът и бе писклив, тя не го посрещна любезно, а с насмешка и с думи, които той не разбра, и които гласяха, че такива като него се страхуват от мрака, докато такива като нея са му приятели.
Арн й отговори със спокойни думи, че просто иска да пренощува някъде, тъй като щеше да навреди на коня си, ако продължи из планината по тъмно, и добави, че ще й се отплати богато за тази услуга. Тъй като тя не отговори, той излезе, разседла Шимал и го вкара до самотната крава в обора. Когато се върна в колибата, той свали меча си и го хвърли на празното легло в знак, че възнамерява да спи там, а след това придърпа едно трикрако столче до огъня и седна, за да стопли ръцете си.
Жената дълго време го гледа подозрително, докато най-накрая го запита дали има право да носи меч, или носи, въпреки че няма такова право. Арн отговори, че по въпроса има различни мнения, ала тя във всеки случай няма от какво да се страхува. Като че за да я успокои, той извади от кожената торбичка, която беше получил от Ескил на сбогуване, две сребърни монети и ги постави до огнището, така че да се виждат от искрящия огън. Тя веднага взе монетите, захапа ги, за да провери дали са истински, което Арн не можа да разбере, тъй като не можеше да разбере как някой може да се усъмни в думите или намеренията му. Тя изглежда беше доволна от това, което няколкото й зъба й показаха, и попита дали и той както всички останали, е дошъл, за да разбере какво го очаква в бъдеще. Арн рече, че всичко, което го очаква, е в Божиите ръце, и никой друг не може да знае. На тези думи тя се разсмя така силно, че откри цялата си беззъба уста. Известно време мълчаливо бъркаше в гърнето и след това попита дали той иска малко от супата. Арн отказа, както би сторил и ако беше на кралски пир. Беше готов за дълго време само на хляб и вода.
— Между всичко, което ще ти се случи в живота, виждам три неща, момко — рече тя изведнъж, като че онова, което тя си мислеше, си проправяше път навън, въпреки малкия интерес, който Арн проявяваше. — Виждам три щита. Искаш ли да знаеш какво виждам? — продължи тя и затвори очи, като че да види по-добре онова, което беше в главата й. Любопитството на Арн вече беше събудено и тя виждаше това зад затворените си клепачи.
— Кои щитове виждаш? — запита той, като беше сигурен, че сега тя ще изрече нещо глупаво.
— Единият има три златни корони, които блестят сред небето, а другият — лъв — каза тя с напевен тон, а очите й все още бяха затворени.
Арн онемя. Не можеше да разбере как една стара, самотна жена, която живееше на такова затънтено място, можеше да има понятие за подобни неща. Не смяташе, че тя може би знае кой е той или пък се е досетила, като е видяла облеклото му. Спомни си за една история, на която не беше обърнал внимание. Кнут беше разказал, че баща му Ерик Йедвардсон е бил на кръстоносен поход и трите корони са му били предсказани. Но това се беше случило преди много време от другата страна на морето.
— Какво е третото, което виждаш? — запита той предпазливо.
— Виждам кръст и заедно с кръста чувам думи. Думите, които чувам са: „Ще побеждаваш в името на този знак“ — продължи тя напевно, без да помръдне или да отвори очи.
Арн първо си помисли, че тя е по-умна, отколкото е смятал, и е прочела латинския надпис върху дръжката на меча му.
— Имаш предвид, „Jn hoc signo vinces“? — рече той, за да провери. Тя само поклати глава, като че латинските думи не й говореха нищо.