— Виждаш ли това, което ме очаква, жено? — запита той с известен страх, който пролича по гласа му.
— Ще спечелиш жена си! — извика тя с креслив глас, отвори очи и го загледа диво. — Но нищо няма да стане така, както си мислиш. Нищо!
Тя се разсмя пресипнало, психическото й състояние сякаш бе разстроено и той не можеше да измъкне от нея и дума. Скоро той се отказа и легна на мястото, върху което бе хвърлил меча си. Зави се с палтото си, обърна се към стената и затвори очи, но не можа да заспи. Известно време размишляваше върху думите на жената и те му се сториха както истински, така и прости. Беше му странно, че тя е разпознала в него кралския род и този на Ерик. Трябваше да признае това. В същото време тя не му бе казала нещо, което самият той да не знаеше. Беше му утеха, че ще си върне Сесилия, но и той смяташе така. Това, което се разминаваше със собствените му очаквания, бе, че нищо няма да стане така, както той си мисли. Най-накрая трябва да беше заспал.
Когато се събуди на развиделяване, нея я нямаше, но Шимал стоеше на мястото си навън в стария обор и изцвили за поздрав, като че нищо не се беше случило.
След обяд той мина през портата на Варнхем и всички познати миризми от градините и кухнята на брат Руджеро го удариха в лицето. Пристигането му беше очаквано, но предизвика известна шумотевица и двама братя хукнаха да го посрещнат. Единият отведе Шимал, а другият мълчаливо го поведе към банята и му показа дрехите му. Тъй като Арн не разбираше, монахът му рече, че тъй като е отлъчен, не може да го заговарят, преди поне да се е пречистил, а след това ще получи и монашеско облекло.
Арн се къпа дълго и внимателно, подстрига дългата си коса, казвайки молитвите, които бяха подходящи за случая. Облечен в расото на послушник, той се появи при отец Хенри горе, на любимото му място под галерията със сводовете. Отец Хенри го погледна с поглед, който криеше огромна строгост и мъничко любов. Тогава той въздъхна тежко, извади молитвеника си и даде знак на Арн да се приготви за изповед. Арн падна на колене и се помоли на свети Бернар да му даде силите и честността, които му бяха нужни, за да успее да се изповяда, което едва ли щеше да бъде лесно.
Крал Кнут Ериксон пристигна с кралската си свита и Биргер Бруса в Арнес. Мъжете с него бяха много и им отне време да им намерят място за нощувка. Все пак ги очакваха, а и в близките села им бяха казали, че ще посрещнат както трябва многото гладни и уморени мъже.
Биргер Бруса бързаше и настояваше да свикат съвет, колкото се може по-бързо, а не първо да се наливат с пиво, да седят с препълнени стомаси и да мислят за глупости, когато трябва да обсъдят онова, което беше от огромно значение. Дори и в присъствието на крал Кнут стана така, както искаше Биргер Бруса, и онези, които щяха да участват в съвета, се събраха в централната сграда, като бяха пили само малко пиво.
Първо се помолиха Бог да благослови тази среща, за да стигнат до мъдри, а не глупави решения. Това прозвуча така неловко и нелепо, че липсата на Арн профуча из залата като зимен вихър. Въпросът за Арн беше само един от онези, по които трябваше да постигнат съгласие.
Биргер Бруса водеше съвета, когато всички се поуспокоиха, за да започнат да обсъждат проблемите, и според него първият въпрос трябваше да бъде относно съвета в Западна Готаланд, тъй като много неща зависеха от това Кнут възможно по-скоро да получи и втората си корона. Никой не беше против това.
Така че отделиха известно време, за да измислят как да изпратят знак на другите и как да разпространят новината за съвета по най-добрия начин и възможно най-бързо. Тъй като нищо от това, което беше казано по въпроса, не бе нещо ново или непознато, то разглеждането му скоро привърши.
Следващият въпрос според Биргер Бруса беше за това, което Кнут трябваше да направи, след като бъде избран за крал, за да премахне срама, застигнал рода им, след като един от неговите хора беше отлъчен от църквата. Според Биргер Бруса това беше въпрос, по който самият Кнут трябваше да се изкаже.
Кнут Ериксон започна с това, че Арн, както всички знаеха, е най-добрият му приятел, и че Арн, освен това му е направил много големи услуги, за които той е длъжен да се отплати, и че цялото добро, което родът на Ерик и кралският род бяха сторили един за друг, е над всичко. След като каза това и други подобни неща, той стигна до въпроса.
Доколкото разбирал, един архиепископ без никакъв проблем може да отмени отлъчването от църквата на епископ Бенгт от Скара. Но за беда архиепископът бе тръгнал нанякъде и никой не знаеше накъде. Във всеки случай не беше в Линшьопинг, което би било лошо, защото щеше да бъде сред последователите на Сверкер, но той не беше и в Свеаланд. Шпионинът на Кнут трябваше да разбере това. Все пак един архиепископ не може да се скрие толкова лесно.