Понякога тези Божии хора бяха упорити. Така че дори и ако намереха избягалия архиепископ, не беше лесно да предскажат каква позиция ще заеме той, ако кралят изиска от него решение по въпрос от юрисдикцията на църквата. Все пак винаги можеха да заплашат някой свещеник, това беше ясно. Свещениците бяха сребролюбиви и се грижеха за земите си, искаше им се да получат нови, което често ги караше да омекват по време на преговори. Беше невъзможно да кажат повече по този въпрос, преди да бъдат изпълнени две неща. Кнут смяташе, че първо трябва да бъде избран за крал и в Западна Готаланд, както беше казал неговият скъп родственик и мъдър съветник Биргер Бруса. След това можеше да преговаря със сила и с архиепископа. Освен това прелатът трябваше да бъде намерен и изваден от дупката си, преди да могат да предположат каква позиция ще вземе по въпроса.
Тогава Магнус се съгласи тъжно с това и каза, че сега не могат да стигнат до някакво решение по този въпрос. Той искаше да преминат по втория по значение проблем. Въпросите, за които отговаряше църквата и решението, за които трябваше да бъде взето в Рим, бяха много неясни за обикновените християни. Знаеха обаче, че подобно мотаене отнема време. Така че още сега трябваше да помислят за детето на Арн и Сесилия. Според това, което бяха казали жените, Сесилия щеше да роди сина на Арн някъде посред зимата. Можеха да предположат, че вещицата от „Божия дом“, която беше родственица на Сверкер, щеше да изхвърли детето, веднага щом то се роди. Какво трябваше да сторят?
Кнут Ериксон заяви, че ако бързо бъде избран за крал в Западна Готаланд, не без известно удоволствие ще се разправи със Сверкеровата вещица от „Божия дом“. Тя трябвало да разбере, че вече не живее в безопасност, и това трябвало да я накара да омекне при преговорите.
Биргер Бруса се оживи от тези мисли и рече, че първо Кнут трябва да помисли внимателно, преди да си навлече гнева на църквата, както беше сторил и баща му. Би било по-добре да избере другия път и да използва всички други средства, вместо да прибягва до заплахи. Второ, никое дете, което е заченато извън рамките на брачния съюз, не може да бъде държано в манастир. Все пак това дете беше много желано и никой няма нужда от злонамерени клюки, които биха били последица в този случай. Тогава изникваше въпросът: „Кой ще се грижи за сина на Арн Магнусон?“ А и, между другото, незаконородените синове ставаха ли законни, ако след това се сключи брак?
Ескил смяташе, че има отговор и на двата въпроса. Да сторят така, че детето на Арн и Сесилия, независимо дали е син или не — той не разбираше как всички можеха да бъдат толкова сигурни по този въпрос, да не попадне при Алгот Полсон, което не беше добра идея. Вече бяха чули Алгот да казва, че вместо зет скоро щял да има копеле в дома си. Подобни думи не говореха за здрав разсъдък. Така че трябваше да се погрижат за детето в кралския род на Фолкунгите.
А що се отнася до втория въпрос, дали незаконородените деца могат да станат законни, ако по-късно родителите бъдат бракосъчетани, отговорът беше прост. Ако успееха да отменят отлъчването от църквата и след това Арн и Сесилия бъдеха бракосъчетани, както бяха планирали, всичко това щеше да бъде уредено.
Тогава Биргер Бруса рече замислено, че тъй като самият той има деца, които били съвсем малки, а те имали майка и две дойки, то според него най-добре било детето да отиде в Биелбо. Никой не се противопостави на това.
Последният въпрос, на който трябваше да обърнат внимание, беше по-маловажен, но им отне доста време. Алгот Полсон не само беше дрънкал за копелето, а и на висок глас и горчиво се беше оплаквал от това, че единият от синовете в Арнес бил разбил живота му. Алгот със сигурност не беше опасен враг и би се страхувал да вдигне меч срещу кралския род. Но също така беше лошо, че той ходеше напред-назад и разбунваше духовете.
Магнус отговори с известна мрачност, че от значение е само решението на духовниците в Рим и че всичко друго би отнело много време. Ако станеше бързо, всичко щеше да се реши така, както го бяха обмислили от самото начало, и щеше да се възцари мир. Ако проблемът изискваше повече време, а знаеха, че това може да се случи, нещата вървяха на по-зле. В такъв случай, рече Магнус, трябва да нагласят нещата така, че да бъдат така, както са ги планирали. Макар и с Катарина като булка, а Ескил като младоженец. Защото Катарина беше пусната от манастира „Божия дом“.