Ерик Йедвардсон, който усещаше, че всички по-нататъшни разговори за пътя му към короната по-добре да бяха оставени за някой друг път, вместо това искаше да покаже, че е добряк, и да събуди симпатията на хората. Плясвайки с ръце, той извика странстващия бард от Норвегия, който бе дошъл с най-задната му шейна, и го помоли да разкаже за времената, когато мъжете на Севера са извършвали подвизи и са имали смелостта, която според мнозина е рядко срещана в сегашните времена.
Докато поетът се изправи от мизерното си място най-долу при най-младите от хората на Ерик Йедвардсон и се приближи, за да може докато пее да бъде най-отпред на топло, крепостните прибраха набързо остатъците от храната, донесоха още пиво и започнаха да търкат пикнята и оповръщаното най-долу при вратата. Залата се изпълни с тишина на очакване, която поетът изкусно изчака, така че напрежението да нарасне до краен предел, преди да започне.
Със слаб, но красив, почти напевен глас той започна разказа си за осемте големи победи на Сигурд Кръстоносеца по пътя му към Йерусалим, как той ограбил Галиция, как извън пристанището на Серкланд за пръв път срещнал кораби със сарацински езичници, които гребели насреща му с огромна галера, но как той, без да се двоуми, се нахвърлил върху им и веднага победил езичниците, които явно никога не били срещали северна флота и нищо не разбирали в една такава битка, която можела да свърши само по начина, описван от поета в песента:
На това място поетът спря и помоли за пиво, за да може да продължи, а всички мъже заудряха с юмруци по масата в знак, че искат още.
Двете най-малки момченца — Арн и Кнут, синът на Ерик, бяха проследили разказа със зяпнали усти и широко отворени очи, но малко по-големият Ескил започна да хленчи и да се прозява, а Сигрид даде знак на крепостните да сложат децата да спят. Беше се погрижила да им приготвят уютно местенце в някоя от пералните, тъй като смяташе, че на момченцата нямаше да им е уютно сред цяла гвардия мъже, които пият без дъно.
Ескил покорно ги последва навън, отново се прозина и май смяташе, че сега топлото легло е за предпочитане пред мъж, който разказва такива стари истории на трудноразбираем език. Но Арн и Кнут ритаха, скимтяха, оказваха отпор, искаха да чуят още и обещаваха да стоят мирно, но желанието им не бе удовлетворено.
След малко и тримата лежаха завити под дебелите кожи в една пералня с три от най-огромните котели с нажежени въглища, които бяха виждали. Ескил веднага се обърна на една страна и заспа спокойно, докато Арн и Кнут лежаха полубудни и не малко ядосани на най-големия от тях, който им беше развалил удоволствието. Скоро те, шепнейки, стигнаха до съгласие, облякоха се тихо и изтичаха навън в мрака, подминаха като малки духчета двама от хората на Магнус, които се бяха спрели и повръщаха от външната страна на портата.
Промъкнаха се бързо в залата и седнаха най-отзад, в полумрака край вратата, където никой не ги виждаше, понеже Арн намери огромна кожа, която предпазливо придърпа отгоре им, така че само русите им кичури и широко отворените им очи се подаваха над кожата. Стояха като мишки, изключително тихи, изцяло погълнати от новите подвизи на Сигурд Кръстоносеца.
Северно от Серкланд, на остров на име Форментера, продължи поетът и спря за миг, за да се възцари тишина, преди отново да подеме разказа си, Сигурд Кръстоносеца и войската му попаднали на пирати — езичници и миризливи клетници — които никога не се къпели, дори и за Коледа, лентяи, привикнали към съвокупление с магарици, но пък обогатили се от плячката, която били откраднали от мирни християнски поклонници, които нямали как да се защитават по време на богоугодното си пътуване.
Но пък езичниците се били укрепили здраво с цялата си плячка горе, в една пещера на стръмна скала, а пред входа й били вдигнали каменна стена. В началото изглеждали непревземаеми там горе, подигравали се на северняците и размахвали коприна и други ценности над стената. Тъй като езичниците можели да стрелят надолу, да мятат камъни и нечистотии по северняците, ако те опитат да се покатерят по скалата, този начин за нападение не бил най-мъдрият.