Но Сигурд Кръстоносеца намерил решение. Накарал да замъкнат няколко баркаси от брега нагоре по склона. На върха на скалата, високо над входа на пещерата, северняците омотали дебели въжета около скелета и носовете на баркасите, напълнили ги със смелчаци, камъни и оръжия и бавно ги спуснали надолу, така че езичниците сега да вкусят от собствената си хитрост, като бъдат принудени да се защитават срещу враг, който идва отгоре.
Скоро битката приключила. Кралските хора обагрили стрелите си в кръв. Гарваните литнали към ранените. По-богата плячка от тази не намерили по време на целия поход.
Поетът отново бе посрещнат с викове на одобрение и го помолиха да продължи, но той се преструваше на уморен. Ала получи сребро от Магнус и още пиво. Седна за момент, изчаквайки всички, които се бяха стискали до последно, преди да отидат да се изпикаят, да се върнат.
Макар че цяла дузина мъже се препънаха покрай Арн и Кнут, а някои и в тях по пътя си навън или навътре, никой не ги откри сгушени като пилетата на див петел в гората през нощта.
През лятото Сигурд Кръстоносеца отплавал към Светите земи и бил добре посрещнат от крал Балдуин в Йерусалим. Крал Балдуин бил изключително поласкан от посещението на знатния северен воин и заедно със Сигурд яздил до река Йордан и силно укрепения пристанищен град Ака, където била закотвена флотата на северняците.
Крал Балдуин знаел добре как да се възползва от могъщите северни воини и тръгнал заедно с тях към Сирия, където освободили град Сидон от езичниците и така още един град в Светите земи бил спасен и попаднал в ръцете на християните.
Но за оказаната помощ Сигурд не поискал ни злато, ни коприна, а вместо това по съвет и на патриарха, и на крал Балдуин, получил парченца от светия кръст, на който се е мъчил сам Бог. И той дал свещена клетва, че ще занесе тези реликви на гроба на свети Улав в Нидарос и там ще вдигне величествена църква.
Бардът отново си спечели гръмки викове на одобрение. Настояха да повтори най-красивите стихове:
Виковете на одобрение в залата не преставаха, а след това и глъчката, тъй като всички се надприказваха за великите дела от миналите времена и сегашните крале, които били като Сверкер Немощния член, а не като Сигурд Кръстоносеца.
Магнус опита да се пошегува, че при норвежците е другояче, понеже самият той имаше норвежка жилка. Но никой не хареса тази шега, най-малко Ерик Йедвардсон, който в този момент се изправи и взе стария бокал, естествено, норвежки бокал, макар той навярно да не знаеше това, и пи до дъно за мъжката храброст, без да отделя бокала от устните си. След това рече, че преди малко му се е привидял хералдическият знак, който ще носят той и цялото му кралство. Щяло да има три златни кралски корони, една за земята на свеите, една за Източна Готаланд и една за Западна Готаланд. Зад трите корони щял да се вижда цветът на небето. Това, закле се той сега, ще бъде неговият и на кралството му хералдически знак в не толкова далечно бъдеще.
Залата беше нажежена от възбудени овации. Ерик Йедвардсон искаше да каже още нещо, макар и да му се пикаеше, но тъй като искаше да направи и двете също толкова настоятелно, той говореше силно и патетично по пътя си към вратата, че всеки, който го последва, в бъдеще ще си спечели слава по време на военни походи. Навярно само към фенийците оттатък Източно море като първи поход, но след като покръстели фенийците, навярно щели да се притекат на помощ в Светите земи.
Когато стигна вратата, той не успя да прекрачи високия праг, а залитайки, се подпря на подпората и се облекчи на мястото си.
Така и не забеляза, че се изпика върху Арн и собствения си син Кнут. А те на свой ред не можеха да сторят друго, освен да стоят и да търпят кротко. Никое от момчетата нямаше да забрави този момент.
Във всеки случай и поради факта, че върху тях пикаеше мъж, който щеше да стане и крал, и светец.
III.
Зимата държеше Арнес в желязната си хватка. Всички пътища на запад бяха непроходими от коледната литургия насам и дори ледовете на езерото Венерн криеха опасности, ако човек минеше отгоре с широка шейна, тъй че по-добре изобщо да не си правеше труда. Това, което Магнус искаше да продаде там, в Льодьосе, щеше да върви на двойна цена към края на зимата, когато запасите в много от складовете привършеха.