В Арнес работата в избите, кланицата и солницата продължаваше постарому, както и в женските работилници, където приготвяха вълна и лен, тъчаха и дебел плат, и драперии за радост и на Бога, и на хората.
Суом бе името на една сръчна тъкачка, която се отличаваше от останалите крепостнички с косата си — права и руса, а не черна и къдрава, а и беше добре сложена и хубавка. Все още не беше раждала и изглеждаше като че ли страни от останалите или пък като че ли има мечти в този живот, макар и да беше само крепостна. Като че никога не чуваше грубите думи и подмятания, които й подхвърляха, когато с изправен гръб минаваше покрай огнището в ковачницата или избите. Тя беше една от крепостните, които Сигрид харесваше най-много, и двете често бяха заедно в тъкачниците, където през цялото време измисляха нови изображения за тъкане. Суом свенливо и изплашено бе отказала, когато Сигрид един път я бе попитала дали иска да се покръсти в името Господне. След това Сигрид не бе питала отново, но се учуди как една езичница може да твори толкова красиви християнски изображения на Божии воини и храмове, побеждаващи тъмните сили, огньовете в преизподнята, както и бляскави Божии църкви.
Магнус пък известно време беше раздразнен от бездействието, което тежката зима доведе със себе си. Не му беше драго да работи в работилниците, а дълбокият сняг осуетяваше лова. Но той беше започнал да проявява интерес към тъкането на драперии и Сигрид от време пи време виждаше стъпките му в снега пред тъкачницата и забеляза по реакцията на Суом, че тя често потръпваше, сякаш се страхуваше, когато Сигрид влизаше.
Най-накрая Сигрид директно и твърдо я попита какво става. Суом първоначално отричаше упорито и твърде пламенно, но след това покри лицето си с ръце и избухна в сълзи.
Сигрид я успокои, предпазливо я погали по гърба, докато обмисляше ситуацията. Ако Суом беше свободна жена, Магнус щеше да си е навлякъл вина, задето я бе превърнал в блудница. Но този проблем не съществуваше. Ако господарят иска да преспи със слугите си, това му е позволено. А и не беше трудно да се разбере, че Суом представляваше голямо изкушение не само за всички крепостни, но и въобще за всички мъже. Освен това до известна степен Сигрид трябваше да вини и самата себе си. Тя знаеше това много добре. Често оказваше съпротива, когато Магнус искаше да изпълни съпружеските си задължения, и причината за това, че му се опъваше, я знаеше само самата тя, докато той никога нямаше да я разбере. Не искаше повече деца, не искаше отново да излага живота си на границата между живота и смъртта.
И сега трябваше да плати цената. Ако развлеченият на Магнус продължаха прекалено дълго, ако се стигнеше до присмех и подигравки, навярно щеше да е принудена да го посъветва да се ограничава малко в удоволствията си. Но засега трябваше да се държи дружелюбно със Суом, така че тя да разбере, че няма да си навлече ревнивата омраза на господарката си, нещо, от което не една или две крепостни са страдали много по времето на дедите им. Сигрид изтръпна при спомена за един разказ на майка й, в който някаква жена, отдавна беше забравила коя, била заповядала да изпекат на шиш похотлива крепостна и да я сервират за вечеря на съпруга й. Според разказа по този начин мъжът завинаги бил изцерен от страстта си.
Все пак скоро в Арнес се разпространи слухът, че надменната Суом си е намерила майстора и повече не може да ходи високомерно и наперено, като че не е докосвана от мъжка ръка. Това накара крепостните мъже да станат още по-дръзки в думите си и най-накрая още по-безочливи, така че почнаха да подмятат как Суом трябвало да търпи хубаво и да пробва истински мъжага, бик, който щял да й го сложи, без много да му мисли и да й се кланя, както и други подобни шеги. Те се разпръснаха като ухание на похот край бедната Суом. Така идващото нещастие вече се задаваше.
Но за момчетата Ескил и Арн суровата зима беше прекрасно време. Техният учител, брат Ерленд от Варнхем, си беше отишъл до манастира точно преди Коледа и все още не беше успял да се предвижи до Арнес в дълбокия сняг, макар че празникът на свети Павел наближаваше. Тъй като дните, в които момчетата трябваше да залягат над латинските текстове за философа Платон и светеца свети Бернар, бяха свободни, те се отдадоха от все сърце на зимни игри и момчешки лудории. Най-забавно им беше да хващат мишки, които живееха долу, в пшеничния склад, след което ги пускаха при крепостните в пералните и превивайки се от смях, бягаха, докато писъците, силните удари и трясъци показваха какво се е случило с мишките.