Веднъж се промъкнаха в портика и взеха два стари кръгли щита, които занесоха при дългия проход нагоре към краварника, край нефа, където струпваха сеното в края на лятото. Седнаха върху щитовете и се спуснаха като малки видри по наклона. Техният гръмък, щастлив смях привлече вниманието и когато баща им дойде и видя какво правят с оръжията на възрастните, побесня и ги подгони, така че те, плачейки, побягнаха при майка си в тъкачницата.
Но дребният инцидент скоро бе забравен. Крепостният Сварте, който беше видял изобретателността на момчетата, отиде в дърводелската работилница, намери няколко средно големи дъски, които съедини в права плоскост. След това, използвайки едната й страна, бавно я изкриви нагоре като предния ръб на желязна шейна и сложи кожен колан, който да държи здраво приспособлението. Скоро след това въздухът отново беше изпълнен с викове и смях, когато момчетата започнаха да се спускат в снежните преспи.
Но когато децата на Сварте видяха какво е направил за господарските, и те поискаха същото. Той възрази, че имало разлика между господарските и децата на крепостните. Но синът му Кол увисна на раменете му и след това той прекара целия ден в работилницата. Обаче шейните на собствените му деца не бяха така изящни.
В началото на Магнус му бе неприятно да гледа синовете си да се въргалят в снега, играейки си щастливо с децата на крепостните. Не смяташе, че това е нормално. Ескил и Арн трябваше да израснат като господари на крепостните, а не като техни другари.
Сигрид пък смяташе, че децата са си деца и че различията между възрастните нямаше да им убегнат, щом станат малко по-големи, независимо дали са деца на крепостни или на господари. И без това пропускаха латинския.
Тя се усмихна по нейния си двусмислен начин, когато изрече последното. Това, че момчетата трябваше да учат латински, беше също толкова естествено за нея, колкото неразбираемо за Магнус. Тя смяташе, че това е езикът на бъдещето. Той пък мислеше, че само монасите и свещениците се нуждаят от подобни познания и че в Льодьосе със сигурност може да се търгува с чужденци от далечни земи на северен език, макар и понякога да се стигаше до трудности и да трябваше да започват пазаренето отначало. Все пак веднага щом свещеникът се върнеше от Варнхем, за да поднови занятията с момчетата, щеше да бъде сложен край на съжителството с крепостните.
Но зимата не искаше да отпусне хватката над Арнес и по-щастлива зима от тази Ескил и Арн не бяха имали, защото така можеха да бъдат по-дълго време с момчетата на крепостните. Построиха крепост от сняг, която Ескил и Арн се редуваха да защитават, докато другият трябваше да я превземе, като всеки имаше толкова крепостни, колкото и другият. Ескил и Арн държаха в ръцете си малки дървени мечове, докато останалите трябваше да се задоволят със снежни топки, тъй като бяха крепостни и не им беше позволено да носят оръжие. Последваха малко рев и няколко синини.
Господарските синове помагаха и на Кол, сина на Сварте, който беше на същата възраст като тях, да хваща живи мишки, които после Сварте слагаше в клопките за сибирските белки. Кожите на сибирските белки бяха много ценни, четири такива кожи струваха колкото един крепостен.
Когато вълците нагло започнаха да се навъртат около Арнес, Сварте изнесе остатъците от кланицата и ги постави на входа на най-отдалечения хамбар, за да пази през нощите, когато имаше пълнолуние, а времето беше спокойно и тихо.
Ескил безразсъдно увери Арн, който пък кимаше нетърпеливо в знак на одобрение, че баща им е казал, че ако искат, могат да стоят на пост, само че трябва да бъдат тихи като мишки. Сварте се усъмни, но не смееше да иде и да попита господаря Магнус дали наистина им е позволил.
Когато времето беше подходящо, Ескил и Арн се измъкваха през нощта, наметнати с дебели овчи кожи под мишниците, за да седят със Сварте, който беше приготвил два арбалета и чакаше вълка. Тъй като Сварте се беше изпуснал у дома си, скоро дойде и Кол, така че трите момчета стояха край него с искрящи очи и нетърпеливо биещи сърца и чакаха, опитваха се да не шумолят в сеното и оглеждаха покритата със сняг шир и купчината с остатъци от месо, при която всяка вечер идваха лисици.
Най-накрая една вечер, когато луната вече се беше смалила наполовина, но времето беше ясно и спокойно, дойдоха вълците. Чуха предпазливите им стъпки в тъмнината, още преди да ги съзрят с очи. Сварте превъзбудено даде знак на момчетата да запазят пълна тишина, да не шумолят и изобщо да не помръдват. В разпалеността си той показа знак през врата си какво строго наказание ги очаква в противен случай. В този момент той забеляза широко отворените и изпълнени с почуда очи на Ескил и Арн. Никога през живота си не ги бе заплашвал крепостен, дори и само на шега. Но сега те все пак кимнаха нетърпеливо и притиснаха палците и показалците си един към друг в знак, че се заклеват да не издават ни най-малък звук.