Сварте се движеше непоносимо бавно, обтягайки арбалета, без да издаде какъвто и да е звук. След това приведе единия в готовност и подготви другия. Беше готов за изстрел.
Но вълците бяха подозрителни. Сега се виждаха като черни сенки някъде там, в снега. Изчакаха малко, преди да се приближат, а Сварте трябваше да свали арбалета, за да не се изморят ръцете му. Най-накрая първият вълк дойде, налапа малко месо и бързо изчезна от обсега, след това бе последван от другите вълци. Извън полезрението на момчетата се чу ръмженето на вълците, които се биеха за храната. Но те се успокоиха, заприиждаха един по един и лапаха, ръмжейки и издавайки тъпи гърлени звуци. Момчетата смятаха, че напрежението е неудържимо и се чудеха защо на Сварте му е нужно толкова много време.
Той отново им даде знак да не издават нито звук, този път далеч по-учтиво, след което повдигна единия арбалет и внимателно се прицели. В момента, в който пусна стрелата към целта й, той посегна към другия арбалет, постави го в готовност, прицели се бързо и отново стреля. Там, долу в снега, сега се чуваше жалко скимтене.
Когато Сварте се повдигна шумно, момчетата вече се зарадваха бурно и след това се заблъскаха и спореха кой пръв ще иде да погледне през отвора. Там долу лежеше един вълк и риташе в снега. Сварте наблюдаваше тихо над главите на момчетата. След това каза, че те не трябва да тръгват с него, тъй като единият от вълците е избягал ранен. Трябвало или да се прибират, или да останат защитени тук горе, докато той слезе долу, за да види какво се е случило. Те обещаха да останат тук и да не отиват никъде.
Когато Сварте слезе на мястото под тях, той носеше само една стрела в ръката си, наведе се и внимателно разгледа снега малко по-нататък. Не мислеше за вълка, който лежеше там и вече не риташе с крака. След това откри кървавата следа и с тежки стъпки тръгна в дълбокия сняг.
Момчетата дълго стояха и се ослушваха в тишината, започваха да измръзват жестоко. Най-накрая чуха страшен рев в мрака навън, след това гърлено ръмжене, което звучеше така, както когато вълците ядяха. Ескил, Арн и Кол седяха бледи и мълчаха, бяха изплашени и изпълнени с очакване. После напрегнаха слуха си и чуха, първо едва доловимо, но после все по-ясно, тежките стъпки и тежкото дишане на Сварте някъде там навън.
— Татко носи втория вълк на гърба си и заради това върви така тежко — реши Кол с лошо изиграна убеденост. Ескил и Арн кимнаха разбиращо.
Нещастието на Суом дойде, както се очакваше. Старата крепостна Урд, която беше сръчна шивачка, макар и жена, имаше син, който бе глуповат и се казваше Сюле. Беше силен като бик и можеше да върши дневна работа, в която не се искаше много акъл, например, когато трябваше да приберат реколтата и сеното трябваше да се подреди и да се събере на купчини. Ето защо господарите му си затвориха очите за това, че той не беше от полза през цялото време.
Той дълго беше заглеждал Суом и беше усещал възбудата на другите крепостни повече със сетивата си, отколкото с ума си, а и беше чул всички тези дръзки думи, чиято цел донякъде схващаше.
Седмица преди празника на свети Павел той влетя в тъкачницата привечер с еректирал член и вдигната нагоре риза, като че ли и без това не се виждаше. Мнозина го видяха и веднага завикаха за помощ.
Той се отнесе грубо със Суом и, както се разбра, я бе изнасилил. Когато Сигрид дойде, Сюле вече беше повален, завързан с каиши и изхвърлен в снега на двора. Господарката само го подмина и побърза да влезе при Суом, която не беше на себе си, макар и да дишаше. Сигрид заповяда Суом веднага да бъда заведена в най-топлата пералня и след това настойчиво каза на старата Сут да се погрижи добре за нея, използвайки всичките си умения, за които Сигрид не искаше да знае нищо, само и само младата жена да дойде на себе си. А Скюле нареди да го затворят в една от избите и да го охраняват строго.
След вечерната молитва в нефа се възцари неимоверна тишина. Крепостните се движеха бавно и плахо и смееха само да шепнат един на друг. Нямаше и следа от безочливите им понякога смехове.