Но въпросът не бе кой е държал меча, а кой го е направлявал. Някои смятаха, че трябва да е бил Ерик Йедвардсон, който сега бе при свеите горе, в Източен Арос, и който според слуховете бил избран за техен крал край скалите на Мура. Други пък смятаха, че поръчителят трябва да се търси в Дания, че е бил Магнус Хенриксен, който имал претенции към кралската корона, понеже бил син на внучката на крал Инге Стария.
В Линшьопинг крал Сверкершон вече се бил самопровъзгласил за крал и свикал съвета, за да потвърди статуса му. Въпросът беше кого ще изберат за крал в Западна Готаланд? Карл Сверкершон или Ерик Йедвардсон? Но този въпрос не можеше да се разреши мирно и тихо.
Когато камбаната извести началото на литургията и присъстващите се втурнаха в Божия храм, за да притъпят безпокойството си и да охладят възбудата си с Божието слово, Магнус започна да мисли за напълно други неща, а не да се очисти от всички светско, както си му бе редът. Навярно и повечето мъже с потекло и собствен хералдически знак също като Магнус си мислеха, че това навярно е последният път, когато се срещат в една и съща църква като приятели. Само Бог знаеше какво ще им донесе бъдещето и кои родове ще се изправят един срещу друг. Готите не бяха принуждавани да воюват едни срещу други откакто крал Сверкер бе завзел властта, а тогава Магнус бе още малко момче. Но сега този час не бе далеч.
Когато литургията свърши, Магнус бе така потънал в размисли, че не забеляза, че е време да си тръгват, докато Сигрид не го сръчка лекичко от едната страна. Все пак внимателно бе премислил какво трябва и какво не трябва да казва.
В продължителните разговори, които започнаха между мъжете, докато жените и децата им, все по-нетърпеливо и мръзнейки, чакаха в шейните, Магнус през цялото време подбираше внимателно думите си. Той разказа, че Ерик Йедвардсон е посетил Арнес точно преди убийството, но уточни, че жената на Ерик Кристина създава доста неприятности заради Варнхем. Така че родът му хем бил за, хем против Ерик Йедвардсон.
Разказа и че Сигрид била доста близка на крал Сверкер, но че кралят не гледал с добро око на рода на майка си, която била с норвежко потекло. Така че родът му хранел противоречиви чувства към Сверкеровия род.
Другите заеха по-ясни позиции. Както изглежда, повечето бяха за Сверкеровия род, но Магнус не искаше да се обвързва и по този начин да направи някой от присъстващите свой бъдещ враг. Не би било мъдро, каквото и да станеше. Рано или късно щеше да се изправи с меч в ръка срещу враговете, които Бог му отредеше, независимо от казаното като мигновен импулс в двора на църквата.
Но по обратния път към дома бе мрачен и навъсен, а когато приближиха Арнес, той се огледа неспокойно, като че ли вече очакваше обсадата, макар и снегът все още да пазеше Арнес от войски от север и от изток. Когато се прибраха у дома, той нареди веднага да донесат още дърва в ковачниците, да запалят огнищата, да извикат всички крепостни ковачи и да ги впрегнат в работа на духалото и наковалните, за да изковат толкова остриета за стрели и копия, колкото можеха. Ала грубото желязо, което имаха в Арнес, не ставаше за мечове.
Още на другия ден двете тежки шейни на Магнус бяха натоварени, за да потеглят към Льодьосе и да донесат всичко, което бе нужно за започващата война.
Зимата бавно отпускаше хватката, в която държеше Арнес, а нямаше никакви новини за въоръжаването на войски, било то в Източна Готаланд или Свеаланд. Настроението на Магнус се подобри и той замени работата в ковачниците и дърводелците с по-всекидневни занимания. Освен това Сигрид го успокои, че засега войната едва ли ще стигне до Арнес. Ако Ерик Йедвардсон бъде провъзгласен за крал на свеите, а Карл Сверкершон за крал на Източна Готаланд, двамата трябваше да се разправят помежду си, ако изобщо имаха такива намерения.
Тук, в Западна Готаланд, трябваше само да приветстват победителя.
Магнус бе съгласен с нея само наполовина. Но той също смяташе, че е възможно единият от тях първо да се обърне към Западна Готаланд, за да си подсигури още една от трите корони, които Ерик Йедвардсон бе казал, че иска да притежава. А в такъв случай трябваше да вземат решение. Ако Ерик Йедвардсон дойдеше пръв с това искане? Или пък ако крал Сверкершон беше пръв? И двете алтернативи му изглеждаха еднакво възможни.
Сигрид смяташе, че в никакъв случай не могат да повлияят на събитията, ако стоят в Арнес, наливат се с пиво до посред нощите и просто си говорят. Рано или късно всичко щеше да бъде ясно и тогава, ала едва тогава, щеше да дойде времето да решават. Засега и Магнус се задоволи с тази мисъл.