Когато малко по-късно Магнус се свлече на колене до нея, той вече знаеше, че няма никаква надежда. Отчаяно той отпрати всички, освен брат Ерленд, тъй като не искаше да излага сълзите си на показ пред крепостните и прислугата.
Вече изглежда нямаше смисъл да се молят за живота на Арн, по-добре беше да се помолят за опрощение на всички грехове, с които очевидно си бяха навлекли Божието наказание, смяташе Магнус. Ерленд не посмя да сподели какво мисли по въпроса.
Докато сълзите се стичаха по лицето й, Сигрид се обърна към двамата и каза, че трябва да продължат да вярват и да се молят за чудо. И те мълчаливо приеха това, понеже чудесата понякога се случват и човек не можеше да знае нещо със сигурност, преди да се е помолил за него.
Магнус предложи да се помолят на Дева Мария, понеже тя имала най-голяма роля за зачеването на момчетата.
Сигрид пък усещаше, че Дева Мария, светата Божия майка, бе загубила търпение спрямо нея, след което помисли трескаво известно време, докато не я застигна прозрението, че светецът, който бе най-близък до Арн, бе свети Бернар, който беше сравнително нов светец и чиито сили никой тук, на Север, не познаваше.
Ерленд веднага прие предложението и заизрича молитва след молитва пред коленичилите родители. За самия Ерленд бе естествено най-близкият до Арн светия да бъде свети Бернар.
Когато настана мрак, Арн все още не бе показал признак на живот. Но те не се предадоха, макар и в един момент Магнус да бе промърморил, че вече няма надежда, че трябва да приемат Божието наказание с мъка, достойнство и покаяние.
Но в този момент Сигрид се закле пред свети Бернар и Бога, че ако Арн бъде спасен, то ще го дадат в служба на Бога сред хората по земята. И тя повтори клетвата си и накара Магнус да я повтори още веднъж заедно с нея.
Тогава Арн се повдигна на единия си лакът и объркано се огледа наоколо, като че се бе събудил от нощния си сън, а не се бе завърнал от царството на мъртвите. Изскимтя, че го боли другата ръка и че не може да се подпира на нея. Но тримата възрастни не го чуха, понеже бяха така погълнати от благодарствените си слова, които бяха най-чистите и откровени молитви, които бяха отправяли към Бога.
Арн веднага тръгна заедно с майка си, хванал я за дясната й ръка, към топлината на нефа, където оправиха леглото му близо до огнището, което беше до фронтона. Но тъй като все още го болеше дясната ръка, повикаха Сут и я накараха да използва само лекове, да не опетнява Божието чудо с магьосничество или нечисти лечебни способи. Сут леко притисна ръката на Арн и провери кога го болеше най-много, което не беше лесна задача, понеже Арн искаше да се изкара смелчага и не желаеше да признае, че го боли, когато толкова много хора го гледаха, а между тях бе и баща му.
Но така той не заблуди Сут. Тя взе изсушена коприва, свари каша, която постави около ръката му и я обви с ленен плат. След това поговори със Сварте, който отиде в дърводелницата, поработи там известно време и се върна с две леко издълбани от едната страна борови летви, които премери, преди отново да изчезне, за да довърши работата така, както искаше Сут.
Когато Сварте беше готов, Сут превърза двете летви около ръката на Арн с нови ленени кърпи и накара него и Сигрид да придържат ръката неподвижна, тъй като била лошо навехната. След това му даде отвара от крехки изсушени листа и корени от коча билка, тъй като трябваше да поспи, без да има треска.
И скоро Арн похъркваше със спокойно лице, като че нищо лошо не се беше случило и не чудо му бе върнало живота. Сигрид и Магнус дълго седяха и наблюдаваха спящия си син, и двамата преизпълнени от чудото, което Бог бе сътворил в техния дом.
По-малкият им син Арн беше спасен от смъртта. В това никой не можеше да се съмнява. Но въпросът бе дали спасението на Арн зависеше от това, че Бог искаше да покаже добротата си към тези, които отправяха към него молитви със същите сълзи, които в най-трудните моменти биха пролели всички майки и бащи. Или пък беше така, както Сигрид казваше, че усеща в себе си, че Бог има важна задача за Арн, когато той стане мъж.
За това не можеше да знаят нищо, понеже Божиите пътища често надминават фантазиите на хората. Те само можеха да възприемат чудото в Арнес с всичките си сетива и отново да се молят от благодарност.
Брат Ерленд дълго бе зает със святата си задача. Той трябваше внимателно и без да пропусне и най-малкия детайл, да напише разказа за чудото в Арнес. Тъй като свети Бернар не бе умрял преди много години, навярно това бе първото чудо в Западна Готаланд, което можеше да се свърже именно с него, и заради това беше от голямо значение. А и Ерленд смяташе, че много ще зарадва отец Хенри с този разказ. И навярно прилежността и старанието, които вложи в създаването на разказа, щяха да съкратят чакането му да бъде приет като пълноправен брат в Цистерцианския монашески орден. Нямаше да му навреди, ако донесеше и важни новини.