През много светли пролетни вечери Магнус говореше със Сигрид за това, след като момчетата си легнеха. Ескил щеше да наследи Арнес, това беше Божията воля, защото той бе първородният им син. Следователно Ескил щеше да се грижи за стопанството и за търговията. Но какви бяха Божиите планове за Арн?
Сигрид бе съгласна, че навярно Бог бе отредил на Арн да бъде воин, но тя не бе напълно сигурна, че това обяснение й допадаше, колкото и естествено да звучеше то. А и я гризеше съвестта, понеже бе обещала на Бога, естествено в момент, когато сълзите се стичаха, а разумът й бе опустошен от отчаяние, но все пак бе обещала на Бога да даде Арн в негова служба сред хората на земята.
Не беше говорила с Магнус за това. Като че ли той потискаше тази клетва в съзнанието си, макар да си я спомняше също толкова добре колкото Сигрид, и макар да бе човек, горд с това, че винаги държеше на думите си. Но точно сега Магнус видя бъдещето на втория си син като могъщ воин в най-предната фаланга на рода им и това видение го радваше повече от идеята Арн да стане епископ в Скара или игумен на някой манастир. Мъжете разсъждават така. Това не бе нищо ново за Сигрид.
Но скоро Бог сурово напомни волята си. Всичко започна от една леко досадна рана, която Сигрид имаше на едната си ръка и която, доколкото помнеше, бе получила от една треска в един от оборите, когато непокорна юница я бе блъснала и тя трябваше да се хване някъде, за да не падне в торта. Раната не искаше да зарасне и ставаше все по-голяма и по-болезнена.
А една сутрин Магнус откри нещо странно по лицето й. Когато отиде до бъчвата с вода и се огледа, тя видя нова рана, подобна на тази на ръката й, а когато я докосна, разбра, че е пълна с водниста течност и слуз.
След това болестта й се разви бързо. Раните по лицето й се множаха и скоро окото, което бе най-близо до първата рана, където сърбеше най-много и тя трябваше да се чеше, ослепя. Започна да покрива лицето си и отправяше настоятелни молитви всеки ден по изгрев, на обед и привечер. Но това сякаш не помагаше. Мъжът и момчетата й започнаха да я гледат със страх.
Когато монахът Ерленд се завърна от Варнхем, той носеше куп добри и лоши новини. Добрата новина, с която започна, беше, че разказът за чудото в Арнес бил приет толкова добре горе във Варнхем, че сега го преписвали на пергамент с красиви букви в библиотеката на манастира.
Лошите новини касаели съпругата на Ерик Йедвардсон Кристина. Тя се появила в един от дворовете на рода си в близост до Варнхем с могъща войска, дадена й от съпруга й Ерик Йедвардсон, който сега бил крал на свеите. Да, това също било вярно. Ерик Йедвардсон бил крал на Свеаланд.
Кристина била сключила не един и два съюза с дявола и насъскала селяните си срещу братството, като дори отвели един свещеник със себе си. Говорела, че манастирът се намирал на несправедливо отнета земя, голяма част от която й принадлежала по право, и ако не се подчинели на исканията й, за тях нямало да има милост, щом крал Ерик дойде в Западна Готаланд.
Веднъж по средата на литургията група жени се промъкнали в манастира само по ленени долни дрехи, танцували и пеели непристойни песни в това безсрамно облекло. След това седнали в средата на манастирския двор и го осквернили. Братята незабавно трябвало да го изчистят и отново да го осветят.
Сега Сигрид разбра строгото Божие напомняне. Тя дръпна мъжа си и Ерленд настрана в залата, изпъди всички крепостни и показа обезобразеното си лице на Ерленд, който пребледня и се изплаши от това, което видя. После тя изрече това, което трябваше да каже.
— Магнус, скъпи мой господарю и съпруже. Със сигурност си спомняш също толкова добре, колкото и аз, какво обещахме на свети Бернар и Светия Отец точно преди Бог да върне живота на Арн. Обещахме да дадем Арн в служба на Светия Отец на земята, ако той оживее. Но след това не сме говорили повече за това. Затова Бог ни показва с какви очи гледа на нашето вероломство. Трябва да съжалим и да се разкаем, нали ме разбираш?
Магнус чупеше ръце и призна, че всъщност много добре си спомня за това обещание, но това все пак е било обещание, дадено в труден момент и Бог трябвало да разбере това.
Сега Сигрид се обърна към Ерленд, който беше далеч по-запознат с божественото, отколкото тя самата и Магнус. Ерленд не можеше да стори нищо друго, освен да се съгласи. Изглежда беше като проказа, трябваше да го каже направо. А в Арнес или някъде в Западна Готаланд епидемия нямаше и заради това не би могло да е предизвикано от нещо друго, освен от Всевишния. И знакът в това, че най-богоугодното деяние на Сигрид, да подари земята на манастира Варнхем, сега беше в опасност, също трябваше да се разбира като ясно предупреждение.