Арн плака горчиво. Беше коленичил и гледаше назад към Арнес, който оставаше все повече и повече в далечината. Разбираше, че никога повече няма да види дома си, а Сигрид не можеше да го утеши.
За отец Хенри посещението на Сигрид беше неочаквано. Старият му другар и колега от Клерво отец Стефан, който сега беше игумен на Алвастра, бе на посещение във Варнхем, за да обсъдят сложната ситуация, причинена от кралицата, която сееше раздор и насъскваше хората срещу братството във Варнхем. Естествено, отец Стефан бе онзи, с когото отец Хенри най-вече обсъждаше належащите въпроси. Знаеха се още от младежките си години и бяха от първите, получили ужасяващата заръка на самия свети Бернар да се отправят към студения и варварски Север, за да създадат там манастир. Бе последвало едно дълго, страшно студено и мрачно пътуване към северните земи.
Отец Стефан вече бе прочел разказа за чудото от Арнес и по този начин бе запознат с проблема на Сигрид. Несъмнено и в Алвастра, и във Варнхем, както и в Бургундския манастир, вече не приемаха облати, а причината за тази промяна беше логична и лесна за разбиране. Ако вземаха малки деца и ги възпитаваха в манастира, те пренебрегваха принципа на свободната воля, волята да избереш Божия път или пътя на миряните. Подобни деца още на дванадесетгодишна възраст се оформяха като монаси и не знаеха друг живот, освен монашеския. Човек можеше да си помисли, че подобно детство лишава децата от тяхната свободна воля, и заради това бе мъдро да не се приемат повече облати.
От друга страна, чудото в Арнес наистина не можеше да се омаловажи, понеже не бе нещо незначително. Щом родителите са обещали детето си на Бога в труден час, а в това съмнение нямаше, и Бог наистина е сътворил чудо, то на родителската клетва трябва да се гледа като на свещена и тя не може да се наруши.
Но ако пък Божиите слуги сами възпрепятстваха изпълнението на дадената клетва, ако чисто и просто откажеха да приемат момчето, понеже обичаят да се приемат облати бе отменен?
Тогава те навярно освобождаваха родителите от даденото обещание. Но така те самите заради своята мисъл, воля и преценка се поставяха над ясно изразената Божия воля. Не бе възможно. Явно трябваше да приемат момчето.
А какво беше състоянието на госпожа Сигрид? Както изглежда, Бог я бе наказал жестоко за неспазването на обещанието й. Сега тя беше тук и искаше да се покае. Говореше, че ще се храни само с остатъците от манастирската трапеза или нещо подобно.
А как това щеше да повлияе на много по-важния проблем, въпроса дали чисто и просто трябва да предадат Варнхем, да се върнат в Клерво и оттам да се опитат да отлъчат тази Кристина и евентуално съпруга й от църквата, така че да решат проблема и да започнат всичко наново? Та това беше процедура, която заедно с пътуването и всичко останало щеше да отнеме две години.
Двамата мъже седяха на сянка в надстроената галерия със сводове, която свързваше църквата със спалните помещения на монасите. Пред тях на слънцето блестяха култивираните посеви на монаха Люсиен. Отец Хенри бе изпратил Люсиен в малката къщичка в стария двор, където сега се намираха Сигрид и нейният син. А в този миг тежкият и труден разговор на отец Стефан и отец Хенри бе прекъснат от брат Люсиен, който се върна със сбърчено чело.
— Да — каза той въздишайки и седна на каменната скамейка до тях. — Наистина не знам какво да мисля. Не вярвам да е проказа, тъй като засегнатите места са прекалено воднисти и покрити с ранички. По-скоро става дума за треска по свинете, такава, която се причинява от мръсотията на животните. Но заболяването изглежда сериозно и едва ли може да се направи нещо.
— И ако е само някакъв вид треска по свинете, как можеш да помогнеш? — запита отец Хенри заинтригувано.
— Ами… Отче, наистина ли смяташ, че мога да сторя нещо? — учуди се брат Люсиен с известно колебание.
— Как така? — запитаха другите двама в един глас, еднакво учудени.
— Да, тоест мисля, че… ако Всевишният й е пратил тази болест, кой тогава съм аз, та да нарушавам Божията воля?
— Виж, братко Люсиен, не ставай смешен! — изсмя се отец Хенри смутено. — Ти си Божието оръдие и ако се справиш толкова добре, колкото можеш, и Бог хареса стореното от теб, би било добре. Инак нищо не би помогнало и нищо няма значение. Така че какво смяташ да сториш по въпроса?
Монахът, който бе запознат с билките, обясни, че доколкото разбирал, трябвало да почистят и изсушат раните. Първо трябвало да ги почистят със сварена и осветена вода, а след това Сигрид се нуждаела от чист въздух и слънце, което трябвало да почисти циреите от лицето й за около седмица. Поне онези на лицето й, тъй като ръката й била в много по-тежко състояние и в най-лошия случай ставало дума за нещо повече от безобидна треска по свинете.