Но лицето на Сигрид се възстанови именно със средствата, които брат Люсиен имаше предвид от самото начало: чиста и осветена вода, слънце и пребиваване на проветрени места. Но пък той нямаше особен успех с раните, които се простираха от дланта по продължение на ръката й, която сега изглеждаше сериозно отекла и посиняла. Беше изпробвал няколко балсама, които бяха доста силни, та понякога дори и опасни, но безуспешно. Накрая разбра, че можеше да има само един цяр за такова отравяне на кръвта. Сигурен знак бе в това, тъй като не бе успял да смъкне високата й температура.
Но не искаше да изпълни това на своя глава. Ето защо обясни на отец Хенри какво трябва да се направи. Трябваше да отрежат засегнатата тъкан, да отрежат ръката й. Инак разлагащата се плът скоро щеше да се разпространи от ръката към сърцето. Ако ставаше въпрос за някой от монасите, щяха веднага да извикат брат Гилберт да дойде с голямата секира, но не можеха да подходят така към благодетелката на братството.
Отец Хенри се съгласи с това. Щеше да се опита да го обясни на госпожа Сигрид, колкото може по-ясно, макар сега да имаше други грижи. Брат Люсиен тогава за пръв път се реши да му се противопостави, макар и смирено, тъй като нямаха много време и беше въпрос на живот и смърт.
Все пак отец Хенри отложи малко трудната задача, понеже госпожа Кристина бе тръгнала към манастира с цяла група въоръжени мъже.
Когато Кристина пристигна във Варнхем, тя яздеше пред всичките си хора, като че беше мъж пълководец, и беше облечена в празнични одежди, за да покаже самочувствието си, а на главата си носеше кралска корона.
Отец Хенри и петима от най-приближените му монаси я посрещнаха пред манастирската порта, която демонстративно затвориха след себе си.
Кристина не слезе от коня, тъй като предпочиташе да говори на монасите от високо, и беше презрителна в речта си, казвайки им, че няма друг изход и една от постройките ще бъде съборена, и то веднага, а именно стаята за преписване на ръкописи на отец Хенри. Точно тази постройка се намирала изцяло в земите, които й принадлежали по право.
Кристина знаеше много добре как да изостри положението. Намерението й беше в крайна сметка да накара отец Хенри да загуби търпение и самоконтрол и сега разбра, че е успяла поне с първото. Отец Хенри прекарваше по-голямата част от времето си сред книгите в стаята за преписване на ръкописи. Това бяха най-светлите му часове сред северния мрак и варварщина. Беше тази част от манастира, която му беше най-близка на сърцето, от която и да е друга.
През зъби той обясни, че няма намерение да срути стаята за преписване на ръкописи.
Тогава Кристина отговори, че ако не съборят постройката до една седмица, тя щяла да се върне, но не само с малка свита, а с крепостни, водени от камшиците на хората й, и те щели бързо да свършат, каквото трябва, а и в действията си крепостните щели да бъдат по-груби към монасите, ако те сами не изпълнели желанието й. Трябвало да изберат.
Тогава отец Хенри й отговори, така обезумял, че едва се владееше, че вместо това смята да напусне Варнхем. И това му пътуване щяло да завърши с отправяне на молба към Светия отец в Рим да отлъчат тази жена, а и нейния съпруг, ако той е съучастник в действията й, насочени срещу Божиите служители на земята и Свещената римска църква. Не разбирала ли, че е на път да навлече вечно нещастие на самата себе си и на Ерик Йедвардсон?
Това, с което отец Хенри заплашваше, бе истина. Но Кристина изглежда разбираше проблема също толкова малко, колкото разбираше и как сама вредеше на амбициозните планове на съпруга си. Та един отлъчен от църквата крал не можеше да се надява на много в християнския свят!
Но тя само презрително отметна глава, обърна яростно коня си, така че да принуди и монасите да се отдръпнат, за да не ги събори, и през рамо повтори на тръгване, че след седмица крепостните й, които между другото били езичници, щели да пристигнат за църковната служба.
И така стана ясно, че манастирската дейност във Варнхем ще спре, докато църквата не докаже своята власт и не възстанови реда. Свещената римска църква не можеше да приеме такова престъпление и още повече не можеше да си позволи да загуби започващата битка. Това, че самообявилата се кралица бе така невежа по този въпрос, озадачи отец Хенри.
Отнасяха се с Арн внимателно и не го принуждаваха да учи граматика повече от четири часа дневно. Първо трябваше да изгладят грешките в латинския му, а след това трябваше да започнат с изучаването на друг език. Първо се почва с инструмента за дадено знание, а след това идва и самото знание.