Но за да облекчат мъката на момчето, отец Хенри искаше то да прекарва голяма част от времето си с брат Гилберт дьо Бон, който можеше да го обучи в други изкуства, освен латинския и пеенето.
Основното занимание на брат Гилберт във Варнхем бе в ковачницата, по-специално в ковачницата за оръжия, която беше най-голямата и най-добре снабдената. Изкованите оръжия бяха за продан и нищо друго, тъй като мечовете, които Гилберт правеше, естествено, надминаваха всички други, създавани в този варварски край на света. А слуховете за монашеските мечове бързо се разпространяваха и заради това изковаването на оръжия скоро донесе солидни количества сребро на манастира.
Каквато беше и целта, Арн бе изкушен от това да наблюдава и даже от време на време да помага на брат Гилберт, който учеше момчето с такава сериозност и прилежност, като че трябваше да го направи ковач. Той го въведе в занаята, запознавайки го с всичко — от най-простите основни правила до възвишеното изкуство.
Но когато след известно време Арн вече не бе така намръщен и поотвори сетивата си за новото, той стана по-дързък във въпросите си за неща, които не касаеха самата работа. Като например дали брат Гилберт някога е стрелял с лък, и ако е, дали иска да си устроят състезание.
За раздразнение на Арт, брат Гилберт намери думите му за толкова смешни, че започна да се смее така, че напълно забрави работата си, хвърли малко парче разтопен материал в едно ведро и седна, като продължаваше да се смее, а очите му се насълзиха.
Най-накрая, когато събра сили и бодро избърса сълзите си, призна, че все пак в определени случаи е използвал лък и че двамата могат да отделят време за подобни игри. След това добави, че, естествено, се страхува да се изправи срещу един така дързък млад воин като Арн de Gothia6. И отново избухна в смях.
Щеше да мине доста време, преди Арн да разбере кое бе толкова смешно. В момента той се чувстваше само възмутен. Изсумтя, че навярно брат Гилберт бе страхливец, което накара монаха отново да избухне в смях.
На следващия ден започна дългото пътуване на юг, което първо щеше да мине през Дания. Арн вече знаеше със сигурност, че животът му принадлежи на Бога и че никой човек, добър или зъл, силен или слаб, не може да направи нищо по въпроса.
По пътя той така и не обърна поглед назад.
Изправена пред избора да отсекат ръката й и навярно да живее, но като недъгава, или пък да умре, Сигрид избра смъртта. Тя прецени, че не може да приеме Божията воля по друг начин. С натежало от мъка сърце отец Хенри я изповяда за последно, опрости всичките й грехове и й даде последно причастие.
В деня на свети Петър, когато лятото достига връхната си точка и бе време за коситба, Сигрид умря горе в малката къщичка.
По същото време отец Хенри трябваше да се отправи на път, а седмината монаси щяха да го последват в пътуването му на юг. Погребаха Сигрид в църквата на манастира, най-отпред при олтара, и отбелязаха мястото само с няколко тайни знака, тъй като отец Хенри вярваше, че госпожа Кристина и мъжът й са способни на много долни неща. Двама монаси бяха изпратени в Арнес с новината за смъртта на Сигрид и с покана някога да посетят гроба й.
По време на продължилата четири часа литургия Арн стоя изправен и тих, единствено момче сред всичките монаси. Само небесният химн от време на време караше нещо в него да се пречупи и той не можеше да сдържи сълзите си. Не, не се срамуваше от това, понеже бе забелязал, че не само той плаче.
IV.
Нерядко всичко става по-различно от планираното. Онова, което недоверчивите наричат незначителни случайности, а вярващите — Божия воля, понякога може да обърне хода на събитията, така, както никой човек не е могъл да предположи. Става въпрос за силни мъже, които вярват, че сами коват щастието си, хора като Ерик Йедвардсон. Но става въпрос и за хора, които са по-близо до Бога от останалите и би трябвало по-добре да могат да разберат пътищата му, хора като отец Хенри от Клерво. А за тези двама мъже Божиите пътища през последните години наистина бяха неведоми.
Когато отец Хенри, седмината му спътници и момчето пристигнаха в Роскилде, пътувайки на юг, той бе силно решен да извърви целия път до центъра на Цистерцианския монашески орден в Цито, за да представи проблема с отлъчването на Ерик Йедвардсон и съпругата му Кристина. Беше въпрос на принципи от голяма важност, тъй като това бе първият път, когато монасите от Цистерцианския орден бяха принудени да напуснат манастир поради прищявката на някой в по-малка или по-голяма степен значим крал. Беше въпрос от решаващо значение за целия християнски свят. Кой ще управлява църквата? Самата църква или кралската власт? Дълго се водеха борби по този въпрос и тази северна варварска кралица трябваше да получи урок, задето е невежа по въпроса.