Ерик веднага се замисли, а смехът на хората му премина в шепот. Всички разбраха, че щом жената е така убедена в пророчеството си, че залага главата си за истинността му, то тя трябва наистина да вижда бъдещето. Но не всеки иска да узнае бъдещето си, тъй като нещастията могат да започнат още на следващия ден. Може да те застигне стрелата на ловък стрелец, който никой не би забелязал, или пък копие, хвърлено погрешка в края на битката, когато риск вече не съществува. А би ли искал да узнаеш точно сега, че семейството ти ще бъде застигнато от епидемия? Трябва смелост, за да надникнеш в бъдещото си.
Ерик сметна, че е проява на малодушие направо да изпрати измамницата при палача. Ако пък първо я изслушаше и след това наредеше да я обезглавят, всичко щеше да изглежда по-добре.
— Съгласен съм — рече Ерик Йедвардсон. — Ще изслушам думите ти. Ако ги сметна за верни, имаш кралската ми дума, че ще се върнеш у дома си с кон и кола. Ако ли не, веднага ще наредя на палача да се погрижи за теб. Нека чуем какво имаш за казване!
— Добре — поколеба се жената. — Трябва да идем в шатрата ти, така че ти единствен да чуеш думите ми.
Сред хората се разнесе изпълнен с ужас шепот. Не беше мъдро да тръгне сам с една магьосница. Ерик усети уплахата на хората си и тя го вбеси също толкова, колкото и дързостта на магьосницата.
— А ако откажа на предложението ти, ако ти кажа да говориш тук и сега! — изрева той с грубия си заповеднически глас.
— Тогава няма да разбереш кой си и накъде отиваш, тъй като бъдещето ти принадлежи само на теб и навярно ще сметнеш, че не е правилно то да стане достояние на всички. След това може да разкажеш само това, което сметнеш за добре. Но само ако си го чул — отговори жената с такава увереност, сякаш вече знаеше, че Ерик ще приеме предложението й.
И той го стори. Жената бе претърсена от безочливите ръце на воините, за да се убедят, че не носи нищо остро. Ерик се обърна и влезе в шатрата си, а воините грубо набутаха жената след него.
Вътре в шатрата тя веднага коленичи пред краля, помоли да види едната му длан и се загледа мълчаливо в нея.
— Виждам Англия… — започна тя колебливо. — Някой от рода ти… баща ти, произлиза от Англия. Виждам Рим и онзи човек, когото наричат папа… Не, линията спира дотук. Ти си на път към Рим… бос… как така? Не, пътуването спира… хм, бъдещето ти наистина е интересно.
Ерик Йедвардсон бе изтръпнал до краен предел, когато чу верните думи за английския си произход и как почти е бил принуден да се отправи пеш към Рим. Вече бе убеден.
— Жено, знам кой съм, кажи ми бъдещето ми без много шум! — заповяда той, без гласът му да трепне.
— Виждам… виждам три кралски корони. Виждам ново кралство с три корони като хералдически знак и този знак ще съществува в цялото кралство в продължение на хиляда години. Поколение след поколение, крал след крал вовеки ще се запази хералдическият ти знак. Трите корони означават три страни, обединени в едно могъщо кралство и след хиляда години тези три корони все още ще бъдат знак на това кралство. Навсякъде, по всички печати, на всички документи.
— А какво ще се случи с онзи папа? — запита Ерик Йедвардсон разтърсен и с почти шепнещ глас.
— Виждам лика ти навсякъде… — измърмори жената тихо. — Навсякъде ликът ти, главата ти… като на светец, главата ти в злато на синьо небе. В началото ти си навредил на своя Бог… онова прекъснато пътуване към Рим… След това ще сториш добро и заради това името ти ще живее навеки.
— А какво ще кажеш за смъртта ми? — запита Ерик Йедвардсон внимателно.
— Смъртта ти… смъртта ти. Наистина ли искаш да знаеш? Малцина искат да узнаят нещо подобно.
— Да, кажи ми!
— Не виждам ясно… — промърмори жената, която изведнъж изглежда се уплаши да изрече онова, което бе видяла напълно ясно. Но се съвзе и гласът й отново зазвуча убедено: — Името ти ще живее навеки и никой човек, роден от жена, както и никоя жена в Свеаланд или в двете готски страни няма да успеят да те убият или дори да те наранят — каза тя бързо и се надигна.
Ерик Йедвардсон, който сега бе преизпълнен с увереност, че всичките му мечти ще се изпълнят и че освен това нито един от евентуалните му врагове няма да успее да го погуби, излезе от палатката и на висок глас заповяда да отведат жената с кон и кола у дома й и никой да не я докосва или да дръзва да й говори непристойно, тъй като тя е помилвана от краля.
След това Ерик Йедвардсон се отправи към дома си в Източен Арос, зарадван от бляскавото бъдеще, в което сега бе така убеден, тъй като не се страхуваше от никого от Свеаланд, Западна или Източна Готаланд.