Но Магнус Хенриксен не бе мъж, роден от жена в Свеаланд, Западна или Източна Готаланд. Беше датчанин.
Той бе един от многото велики мъже, които ветровете на войната бяха разпилели като листа по целия свят, след като Валдемар най-накрая бе спечелил дългата битка за датската корона. Бягайки от Дания, той бе отплавал нагоре по Балтийско море, известно време бе останал в Линшьопинг и бе провел няколко разговора с крал Карл Сверкершон, за които никой не бе разбрал, и след това бе продължил нагоре по брега, по Меларен и рекичката Фюрис.
Той нападна Ерик Йедвардсон, разчитайки на изненадата, и лично отсече главата му, която според магьосницата от Финландия щеше да се превърне във вечен символ на бъдещото кралство.
Той се обяви за нов крал, тъй като бе убил стария, което по онова време беше обичайният начин да вземеш властта на Север, както и понеже по майчина линия беше пряк наследник на крал Инге Стария.
Магнус Хенриксен живя година. Ерик Йедвардсон щеше да живее вовеки.
Четенето е в основата на всяко познание. Отец Хенри бе твърдо убеден, че дори и хора като него, които основно се занимаваха с текстове, пишеха ги или пък ги преписваха, трябваше да отделят поне два часа от денонощието за такова четене, което беше развиване на душата, един вид позволено удоволствие.
Заради това правилата за четене на текстове във Вигскьол бяха строги. Дори и тези монаси, които основно работеха с ръцете си, като например провансалските готвачи, послушниците, които постоянно се занимаваха със зидарска дейност или пък с изглаждането на камъни, брат Гилберт и неговите чираци в ковачницата или пък брат Люсиен, който се грижеше за растенията в градината, трябваше ежедневно да четат за неща, които не се отнасяха само до дейностите, с които се занимаваха.
Това задължение бе различно за малкия Арн. Първите четири-пет години от обучението му всъщност не бяха предназначени за други цели, освен да се шлифова начинът му на изразяване. Поради тази причина той винаги трябваше да говори латински с отец Хенри, френски — с Гилберт и езика на Севера — с норвежките монаси. Текстовете, с които се занимаваше през първите години, бяха най-вече текстовете на църковните химни, понеже той все пак трябваше да ги научи. Имаше много красиво сопрано, което ако бъдеше използвано за водещ глас, щеше да придаде още повече красота преди всичко на ранните сутрешни и вечерни богослужения.
На петата година църквата на манастира във Витскьол най-после беше завършена и щеше да бъде осветена от архиепископ Ескил, който бе тръгнал от Лунд. Щом църквата бъдеше осветена, манастирът щеше да получи името си. Всички манастири на Цистерцианския орден имаха свои имена. Отец Хенри отдавна бе решил, че манастирът във Витскьол ще получи името Vitae Schola — „Школата на живота“.
Арн, естествено, имаше пръст в избора на името. По принцип вече не приемаха облати в манастирите и заради това той бе единственото дете в обкръжението им. Дори и все още да бе невъзможно да кажат защо Бог бе довел това дете при братята от Цистерцианския орден, бе лесно да се види, че „Школата на живота“ бе име, което буквално пасваше на Арн. Всичко важно в живота му той щеше да научи тук.
И сега, когато момчето започна да овладява езика, отец Хенри го допусна в света на великата литература. Арн ежедневно трябваше да се занимава със задължително четене, точно както всички останали.
Отец Хенри бе убеден, че светската литература бе също толкова важна за духовното оформяне на един млад човек, колкото и църковната, но това изискваше известна доза внимание от страна на отец Хенри, тъй като в началото Арн се промъкваше без контрол в стаята за преписване на ръкописи и често намираше книги, които не бяха подходящи за малки момчета.
Четейки Овидий, целта естествено беше да се концентрира върху „Метаморфозите“ — около двеста страници за магически преобразявания, текстове, които даваха на читателя си много знания за легендите и културния облик на Римската империя. За сметка на това последва неуспех, когато момчето открадна „Ars armatoria“ („Изкуството на любовта“). Отец Хенри се натъкна на Арн, докато той четеше тази книга в един от ъглите на кухнята. Освен това момчето беше нездраво възбудено по начин, който човешката природа не можеше да скрие.
Естествено, тогава отец Хенри определи подходящо наказание — студена баня, определен брой молитви и други подобни неща, но самият не гледаше на проблема толкова строго, колкото се преструваше. Напротив, той бодро разказа на брат Гилберт, който доста се посмя на греха, за който момчето и не подозираше.