Когато излезе на стълбите на катедралата, мислите й се проясниха от студения свеж въздух и тя в миг на внезапно просветление осъзна, че Светият дух все още бе при нея, разбра по какъв начин трябваше да каже всичко на мъжа си, който идваше насреща й в тълпата, с палтата им през рамо. Тя го наблюдаваше с предпазлива усмивка. Напълно сигурна. Държеше на него, защото той бе нежен съпруг и грижовен баща, макар да не бе човек, пред когото да благоговее или от когото да се възхищава. Бе трудно да повярва, че той всъщност беше внук на абсолютната си противоположност — могъщия ярл Фолке Дебелия. Магнус бе слаб мъж и ако не бяха чуждестранните одежди, които сега носеше, човек би си помислил, че е никой.
Когато дойде при нея, той се поклони и я помоли да вземе палтото си, докато самият се загърне с огромното си, небесносиньо палто от бялка и го завърже под шията си с норвежката катарама. След това й помогна, погали я внимателно по челото с нежните си ръце, които не бяха ръцете на воин, и я попита как е могла да изтърпи един толкова дълъг химн в благословеното си състояние. Тя отговори, че не й е било трудно, защото хем е взела Сут, за да я подкрепи, хем Светият дух й се бил явил. Каза го по начина, по който говореше, когато не мислеше нещо сериозно, а той се усмихна, смятайки, че това бе една от многото й обичайни шеги. После се огледа за оръженосеца, който идваше с меча му. Когато прибра меча под палтото си и затегна портупея, лактите му изпъкнаха изпод дрехата и го направиха да изглежда едър и величествен, какъвто според нея той не беше.
След това Магнус й предложи ръка и я попита дали иска малко да се поразходят по площада пред тях и да погледат спектакъла, или пък иска да си почине.
Сигрид веднага отговори, че с удоволствие би желала да походи, вместо да бъде на колене през цялото време, а той леко се усмихна на дръзката й шега. Тя допълни, че би било забавно да види всички артисти, които кралят бе поканил. Насред площада се появиха френски акробати и огнехвъргач, чуваха се свирки и цигулки, а там, при шатрата за пиво, бумтеше притъпеният звук на тъпани. Напуснаха внимателно тълпата, в която знатните посетители на катедралата се смесваха с обикновените хора и крепостните. След известно време тя си пое въздух и каза всичко на един дъх и без заобикалки.
— Магнус, скъпи мой съпруже, надявам се, че ще можеш да се държиш по мъжки спокойно и с достойнство, когато чуеш какво сторих — започна тя, пое си отново дълбоко въздух и продължи бързо, преди да е успял да отговори. — Дадох дума на крал Сверкер, че ще даря Варнхем на Цистерцианския монашески орден от Льорьо. Дума, дадена на крал, не може да се вземе обратно. Няма връщане назад. Ще се срещнем с него утре в кралския двор, за да узаконим дарението с печат.
Както очакваше, той застина на мястото си. Първо впери очи в лицето й, за да потърси онази усмивка, която го озаряваше, когато тя се шегуваше по своя си начин. Но бързо разбра, че беше напълно сериозна. Тогава гневът го връхлетя с такава сила, че навярно би я ударил, ако не бяха сред близки и врагове, сред цялата тази простосмъртна сган.
— С всичкия ли си, жено? Ако не беше наследила Варнхем, навярно щеше все още да търкаш пода на манастира! Та ние се оженихме заради Варнхем.
Той се владееше и говореше тихо, макар и със здраво стиснати зъби.
— Да, напълно вярно е, скъпи съпруже — отговори тя с примирено сведен поглед. — Ако не бях наследила Варнхем, родителите ти щяха да ти изберат друга съпруга. Вярно е, че в такъв случай сега навярно щях да бъда монахиня, но е вярно и че Ескил и новият живот, който нося под сърцето си, нямаше да съществуват без Варнхем.
Той не отговори. Изглеждаше така, сякаш мислеше трескаво, за да подреди думите си. Точно тогава Сут дойде със сина им Ескил, който веднага подскочи, хвана майка си за ръка и започна да говори бързо и на висок глас за всичко, което бе видял вътре в катедралата. След като го накараха да замълчи, той продължи да бърбори така, сякаш думите му прииждаха като вода, както когато отварят дигите през пролетта. Направо не можеш да я спреш.
Магнус взе сина си в обятията си и го погали по косицата с любов, докато наблюдаваше законната си съпруга с поглед, който таеше чувства, различни от тези, които бе показал към сина им. Тогава той внезапно пусна момчето на земята и почти студено заповяда на Сут да вземе Ескил със себе си и да идат да погледат музикантите и че скоро ще се видят отново. Сут с почуда хвана момчето за ръка и го поведе, докато то беснееше и не искаше да помръдне от мястото си.