През първите дни можеха да се отдадат на радостите на пира и на воля да обсъждат разни клюки, например за родственици, които не можеха да дойдат, норвежките роднини, които в момента бяха на война — тяхното всекидневие. Така изчакаха и тези, които дойдоха малко по-късно заради някой зимен път, който не е бил проходим, или пък заради ледовете, които са били изключително несигурни. Така никой нямаше да закъснее за разговор, по време на който вече се е стигнало до важно решение, докато самият той, ругаейки и пъшкайки, се е борил със счупената или преобърнатата шейна.
Когато всички се събраха, в най-голямата зала на кулата започна съвет. За учудване на мнозина, между които Магнус и Ескил, съветът започна в долната зала на кулата веднага след обедната молитва, без преди това да са се нахранили. Едва бяха започнали да обръщат печеното месо и то нямаше да е готово, преди да минат часове.
Биргер Бруса, който въведе този странен нов ред, смяташе, че бащината традиция да се похапва, да се пие и едновременно с това да се държат речи, имаше своите добри страни. Понякога бе добре, че пивото развързва езиците и никой не се стеснява да вземе думата, когато се обсъждат проблеми, които касаят всички. Но понякога езиците така се развързваха, че не се стигаше до разумно решение, във всеки случай на следващия ден човек не помнеше до какво решение са стигнали или пък родственици се разделяха като врагове.
Съветът започна в студена зала, в която бяха внесени няколко запалени факли. Трябваше да седят загърнати в наметалата си.
Големият въпрос беше верността на рода към Карл Сверкершон. Никой не го смяташе за силен крал. Никой не смяташе, че той може да опази кралството, ако датчаните или грабителите от другата страна на Балтийско море нападнат страната. Още по-малко, пък ако дойдеха норвежците, но както обикновено те бяха погълнати от задачата да се избиват взаимно. Дали не беше дошло време собственият им род да се намеси в борбите за кралската корона?
Биргер Бруса изрази увереността си, че това време ще дойде, но не сега. Родът имаше по-силни позиции в Източна Готаланд, отколкото в Западна Готаланд, но пък Източна Готаланд бе и страната, където крал Карл имаше най-голяма подкрепа и най-много родственици, особено в Линшьопинг и областите наоколо. За да победят, трябваше да накарат западните готи да излязат от съюза със Сверкершон и да излязат на война за една или друга кралска корона, от която повечето от тях не се интересуваха. Това нямаше да стане.
Ето защо бе най-добре за момента да запазят добрите си отношения, да подкрепят крал Карл и да не позволят никой да заподозре, че тази подкрепа навярно ще свърши като гръм от ясно небе, ако обстоятелствата го позволяват.
Вместо това щяха търпеливо да укрепват рода по начина, по който винаги са го правили — чрез разумни женитби. А сега имаха изгоден случай, тъй като самият Биргер Бруса не можеше да изклинчи от това си задължение, колкото и приятно да беше да живее като млад господар, без да поема отговорност за това, което Бог докарва на всеки мъж рано или късно.
— Заради брат ми Магнус — продължи Биргер Бруса, и сега всички слушаха внимателно, не се чуваха викове, похърквания или оригвания, — родът ни влезе в съюз с норвежкия крал Магнус Сигурдсен. Все пак крал Магнус бе победен от Харалд Гиле и кралската власт, както изглежда, ще бъде поета от синовете на Харалд. Така смятат всички, които разбират от делата на норвежците. Макар и, стане ли дума за норвежците, човек никога да не може да бъде сигурен, тъй като всичко може да се промени с един-единствен удар с меч, който може да превърне роднината крал в роднина беглец.
Сега Биргер Бруса предложи да се отправят на пътуване към Норвегия, за да се обвържат, с която и да е от дъщерите на Харалд Гиле — Солвейг или Бригида. Това щеше да укрепи връзките на рода с Норвегия, дори и норвежците да продължаваха да се избиват помежду си, тъй като в такъв случай те щяха да бъдат обвързани с брачен съюз и с рода на Харалд Гиле, а покрай Магнус бяха обвързани и с рода на Магнус Сигурдсен.
Известно време разглеждаха проблема от различни страни. Друга възможност беше да влязат в брачен съюз с някого от рода на Карл Сверкершон. Но това нямаше да бъде само късмет, а и глупост, понеже в деня, в който синът на Карл евентуално наследеше короната, те щяха да присъстват само като роднини. Не, да засилят съюза с Норвегия бе по-предпазлив, а с течение на времето щеше да се окаже и по-мъдър ход. С това въпросът бе решен и женитбата не трябваше да се обсъжда повече.