След това заговориха за това, че сега Магнус трябва да си избере жена. Времето на траур заради Сигрид бе изминало, а той бе добра партия с многото си земи и голямо богатство, което винаги улесняваше нещата. Но въпросът бе кое бе най-мъдро.
Първо Магнус получи правото сам да каже как гледа на проблема. Неуверен в гласа си или в това как да подбере думите си, той започна. Ако се оженеше за някоя от рода Поле в Хюсабю, още един род в Западна Готаланд щеше да се присъедини към Биелбо. Освен това бе добро съвпадение, че неговите земи и земите на рода Поле граничеха едни с други и заради това евентуалната женитба би помогнала голяма част от бреговете на Венерн да попаднат в негово владение. Това означаваше, че щяха да контролират търговията в дяла Западна Готаланд, понеже през по-голямата част от годината езерото Венерн бе най-важният път както към Льодьосе, така и към Дания и Норвегия. Родът в Хюсабю имаше две дъщери. И двете бяха хубавки, но пък доста млади.
Когато седна, Магнус разбра по смотолевянията и шепота на родствениците си, че според тях той бе говорил добре, но все още те не бяха достатъчно убедени. Заради това той предположи, че някой друг навярно имаше планове за него и в такъв случай не бе трудно да предположи кой сега щеше да вземе думата.
Естествено, Биргер Бруса поиска думата и първо заговори приятелски и с благодарност за по-големия си брат, заслугите му, находчивостта в сделките му и желанието му да намери изгодна партия, за да заздрави рода и да угоди на родствениците си.
Но скоро той смени тона си и накратко и грубо каза, че тук има по-дръзки и по-важни за всички им съюзи, които могат бъдат сключени. Родът на Ерик не се е предал в борбата за короната, Биргер има информация за това. Противната вдовица на Ерик Йедвардсон е в Норвегия, крои планове за отмъщение и възпитава синовете си като бъдещи претенденти за кралския престол. Родът на Ерик е силен на запад от Скара и има разклонения в земята на свеите. Това е род, който никой не би искал за враг, а по-скоро за съюзник.
В земите извън Ериксберг господар е братът на Ерик Йедвардсон — Йоар, а той има дъщеря, която е най-голямата от дъщерите му, макар и не така красива, за да се ожени за някой господар на крепост.
Магнус въздъхна, когато чу брат си да излага мнението си по въпроса. Вече знаеше какво щеше да стане. Собствената му кръв щеше да се използва, за да се сродят с някой важен бъдещ враг или важен бъдещ съюзник. На това той трудно би отговорил по друг начин, освен че звучеше мъдро и че така трябва да стане.
Ескил, комуто бе малко трудно да види логиката в това да се избират родственици сред тези, които се избиват, вместо измежду тези, които притежават нужните богатства, гледаше баща си печално. И Ескил разбираше какво щеше да стане. Скоро щеше да има друга майка, за която не знаеше нищо, освен че навярно не бе особено хубава.
Арн никога не бе виждал брат Гилберт така щастлив, както в деня, в който пристигнаха новите коне. Имаше един жребец, две млади кобили и едно почти пораснало жребче. Веднага ги вкараха в заградената площ, така че да не се смесят със северните коне. Изглежда бяха в чудесно състояние. Пътуването им явно бе било леко през този сезон, който предлагаше много пасбища и вода по пътя. Бяха пристигнали с отец Хенри след едно от постоянните му пътувания до центъра в Цито и тъй като отец Хенри и придружаващите го монаси от братството през по-голямата част от времето вървяха пеша, както са правели винаги, а двете тежки коли с провизии се теглеха от магарета, конете, както изглежда, бяха напълно отпочинали.
Завръщането на отец Хенри от центъра на ордена винаги бе голямо събитие за манастира, но не само защото всички монаси се подчиняваха предано или заради в повечето случаи честно прилаганото правило за взаимната обич, а и заради другите неща — новините, писмата, новите книги, вестите за това, което се случваше навън в света, както и в църковния свят, както и заради всички зърна, семена и присадки, на които брат Люсиен веднага се нахвърли с нетърпеливостта на дете, започна да ги изучава и да обяснява за тях на чираците си. Очакваха го и заради голямото количество сирена и каци вино, без което бургундските монаси не можеха да живеят, както провансалските готвачи с мъка си представяха манастирския живот, ако не можеха да се сдобият с някои подправки, които брат Люсиен все още не бе успял да отгледа в суровия датски климат.