Магнус изглеждаше леко раздразнен, като че ли не й вярваше. Той бе доста по-религиозен от нея, а тя сякаш се присмиваше на Светия дух. И двамата знаеха, че годините, прекарани в манастира, изобщо не я бяха пречупили.
Когато уличните артисти приключиха с представлението си и се запътиха към шатрата, за да получат безплатното пиво и добре изпеченото месо, което си бяха заслужили, Магнус качи сина си на рамене и със Сигрид от едната си страна и Сут, която вървеше на десет крачки зад тях, се отправиха към портата на града. От другата страна на зида ги чакаха колите и слугите им. По пътя Сигрид разказа за видението, което бе имала. Разказваше умно, проницателно и с много думи, понеже описваше как човек трябва да разбере смисъла в светото послание.
Първото й раждане все пак за малко не я бе убило и Божията майка бе спасила нея и Ескил едва на прага на смъртта. Всички знаят, че едно трудно раждане често е последвано от второ, също така трудно, а то наближаваше. Но дарявайки Варнхем, Сигрид си бе осигурила много молитви от хора, които бяха най-близо до Бога. Тя и детето в утробата й щяха да живеят.
Но по-важното беше, че обединените им родове щяха да станат по-могъщи, щом Арнес бъде построен силен и богат. Единственото, което будеше в нея несигурност, бе кой можеше да бъде младият мъж на сребристия кон с буйна бяла грива и дръзко повдигната и много дълга бяла опашка. Със сигурност не беше Светият син. Той не би дошъл на буен жребец с щит в ръка.
Магнус също бе заинтригуван от видението, разсъждаваше върху него и след това започна да разпитва за големината на конете и начина, по който са се движели. След това възрази, че такива коне не съществуват, и попита какво има предвид, казвайки, че върху щита имало кървав кръст. Бил е червен кръст, но как можела да знае, че става дума за кървав кръст, а не само за червен цвят?
Сигрид отговори, че просто го знае. Кръстът бил червен, но от кръв. Щитът бил съвършено бял. Не могла да види много от облеклото на младежа, понеже щитът покривал гърдите му, но със сигурност носел бели дрехи. Бели, точно като на монасите от Цистерцианския орден, но той със сигурност не бил монах, той като имал щит на воин. И навярно носел ризница под дрехите си.
Магнус запита замислено за формата и големината на щита, но когато разбра, че бил под формата на сърце и не по-голям от гръдта, която трябва да пази, той недоверчиво поклати глава и обясни, че никога не е виждал подобен щит. Щитовете били или големи и кръгли като тези, които воините някога носели по време на сражения, или продълговати и под формата на триъгълник, така че да могат да се движат по-свободно и да се нареждат във фаланга. Такъв малък щит като този, който тя била видяла във видението си, по-скоро би бил в тежест, отколкото да пази някого в битка.
Но простосмъртният човек не може да разбере всичко, което му се явява. И вечерта двамата щели да се помолят на Божията майка, благодарейки й за добротата и мъдростта, които им е внушила.
Сигрид въздъхна и изпита голямо облекчение и спокойствие. Сега най-лошото бе в миналото. Оставаше й само да склони стария крал, така че да не й отнеме дара и да го даде от свое име. След като бе остарял, кралят бе почнал да се тревожи за броя молитви за негово здраве и вече бе построил два манастира, за да се подсигури по въпроса. Всичко знаеха това — и приятелите, и враговете му.
Крал Сверкер имаше силен махмурлук, а и бе обзет от ярост, когато Сигрид и Магнус пристъпиха в голямата зала в царския дворец, където той трябваше да вземе всевъзможни решения — как заловените предния ден на площада крадци ще бъдат екзекутирани, дали да бъдат обесени или първо да бъдат измъчвани, въпроси, касаещи спорове за земя и наследство, които не са могли да бъдат решени по обичайния начин.
Това, което го вбеси доста повече и от махмурлука, бе новината, че непрокопсаният му втори син го бе предал. Юхан бе тръгнал на поход, за да плячкосва из Халанд в Дания, но това не бе нищо ново за него. Младежите правеха подобни неща, когато искаха да рискуват живота си, вместо да играят на зарове. Но той бе излъгал за двете жени, които бил отвлякъл и довел със себе си като робини. Без да се изрази ясно, той бе накарал всички да повярват, че става дума за някакви чужденки. Но сега бе пристигнало писмо от датския крал, в което той казваше нещо съвсем друго и никой вече не можеше да го подложи на съмнение. Двете жени бяха съпругата на кралския ярл в Халанд и нейната сестра. Това си беше оскърбление и грубо нарушение на законите и ако извършителят не беше кралски син, за подобно престъпление той незабавно би загубил живота си. Естествено, той беше изнасилил и двете. Така че не можеше да ги върне в състоянието, в което ги бе отвлякъл. Откъдето и да го погледнеше човек, на краля щеше да му струва много сребро и в най-лошия случай щеше да му навлече война.