Госпожа Хелена бе спасение, което трябва да е било изпратено от света Дева Мария. Тя бе родила девет деца, седем от които бяха оживели, и много пъти бе помагала на други жени в този тежък момент, в който те са сами и могат да получат помощ само от други жени. Госпожа Хелена леко потръпваше само при мисълта, че тази млада жена бе неин враг, а на двете работнички рече, че това дали някой ти е другар или враг може да се промени само за един ден или пък за една нощ, ако мъжете решат да воюват един с друг. Жената, която в този миг мислела единствено за това дали да помогне или не на Сесилия, щяла да понесе тежък урок от живота.
Сесилия не помнеше много от часовете през нощта, когато роди сина си Магнус. Беше решено, че той трябва да носи това име. Помнеше болката, която разрязваше като нож плътта й. Помнеше мига, когато всичко беше свършило, и тя, цялата потна и горяща от треската, бе взела малкия от госпожа Хелена и го бе положила върху гръдта си. Помнеше и как госпожа Хелена й каза, че момчето е слабичко, но здраво и всички крайници са си на мястото. Ала след това отново загуби съзнание.
След това разбра, че госпожа Хелена бе изпратила известие до Арнес и че голям ескорт е дошъл в манастира, за да прибере детето и да го отведе на сигурно място. Биргер Бруса, най-силният човек от кралския род, който бе чичо на любимия на Сесилия Арн, се бе заклел, че момчето — никога не бе наричал детето, което очакваха, по друг начин — ще бъде прието от рода и ще участва в съвета като пълноправен представител на кралския род, независимо дали е родено в брачен съюз или не.
Сред всички изпитания в този живот, които светата Дева бе приготвила на Сесилия, най-трудното бе онова, че тя нямаше да види сина си преди той да е станал мъж.
По всички въпроси, касаещи Сесилия, майка Рикиса показваше, че има сърце от камък. Скоро след раждането Сесилия отново работеше наедно с conversae, независимо, че още имаше треска, потеше се, беше много бледа, а и гърдите й я мъчеха.
Когато дойде първата й Коледа в "Божия дом", на посещение от Скара пристигна епископ Бенгт и когато съзря Сесилия навън, той като че пребледня. След това проведе кратък разговор с майка Рикиса, който никой не успя да чуе. Още същия ден Сесилия бе поставена при по-добри условия, а скоро след това тя получи и допълнителни порции храна, които хората даряваха на обитателите на манастира: яйца, риба, бял хляб, масло и дори агнешко месо. В "Божия дом" всички си шушукаха за храната, която Сесилия бе получила. Някой си мислеха, че я е дал епископ Бенгт, други пък казваха, че я дала госпожа Хелена, а трети смятаха, че в дъното на всичко е самият Биргер Бруса.
Скоро розовинката върху лицето на Сесилия се възвърна. Ала надеждата изглежда я бе напуснала. През повечето време тя вървеше сама и си мърмореше.
Когато зимата се спусна над Западна Готаланд и обви земята в студ и лед, работата навън за работничките и Сесилия приключи. Това беше облекчение, ала същевременно нощите станаха една още по-дълга мъка.
През тези първи години в "Божия дом" работничките още нямаха свое спално помещение, а спяха в помещенията на втория етаж заедно с девиците. Тъй като беше против правилата помещението да се отоплява, бе важно къде се намира всяко едно легло. Колкото по-далече от двата прозореца, толкова по-добре. Естествено, Сесилия получи легло точно до каменната стена и под прозорец, от който студът прииждаше като течаща вода. Другите девици спяха в другата половина на залата, до вътрешната стена. Между Сесилия и враждебно настроените светски сестри спяха осемте работнички, които никога не смееха да говорят с нея.
Правилата им позволяваха да спят върху матрак от слама, както и да използват възглавница и две вълнени одеяла. Дори и всички да си лягаха напълно облечени, понякога нощите бяха така студени, че не можеха да заспят. Поне онези, които през цялото време трепереха от студ.
В този най-труден за Сесилия миг от времето, прекарано в "Божия дом", като че света Дева Мария реши, че девойката е страдала достатъчно и й изпрати спокойствие, няколко думи, които навън не биха имали огромно значение, ала я топлеха като огромна пламтяща пещ между четирите стени на манастира.
След като тайната на една от девиците бе разкрита, майка Рикиса реши, че тя не е достойна да заема едно от най-добрите легла и нареди тя да се премести на леглото, което се намираше до това на Сесилия. Една вечер след молитва момичето дойде, прегърнало завивките си и с наведена глава седна, за да изчака идването на работничките. Тогава Сесилия разбра, че тя щеше да спи в студената част на залата. Девойката взе спалното си бельо и започна да оправя леглото си, докато една от сестрите стоеше в тъмнината и я наблюдаваше. След като стана готова, тя се промуши сред завивките, обърна се на една страна и потърси погледа на Сесилия. След това тя наруши правилото за тишина без да й мигне окото: