— Не си сама, Сесилия — прошепна тя толкова тихо, че никой друг не успя да я чуе.
— Благодаря. Слава на света Дева Мария! — отговори Сесилия на езика на знаците, който в "Божия дом" използваха, когато не им беше позволено да говорят. Точно в този момент тя не искаше да нарушава тази забрана. Ала като че вече не трепереше, а мислите й се отклониха в друга посока, а не се въртяха постоянно около самотата и нещастното желание, което я бе обзело за толкова дълго време, че понякога тя се боеше, че е на път да загуби разсъдъка си. В този момент Сесилия лежеше и наблюдаваше очите на непознатата девица, която я бе заговорила така мило, та дори и въпреки забраната. Те се усмихваха една на друга, докато светлината не загасна. Тази нощ Сесилия не трепери от студ и заспа без да се насилва.
Когато ги събудиха, за да отидат на молитвата в полунощ, тя спеше дълбоко и непознатата девица, която спеше в леглото до нейното, трябваше леко да я разтърси. По-късно долу в църквата Сесилия за пръв път се включи в псалмите с пълна сила, така че ясните й тонове се издигаха по-високо от тези на останалите. По-рано песента бе единствената й радост в "Божия дом". По-рано, когато знаеше, че ще напусне манастира след няколко месеца.
И тя заспа леко след молитвата, така че когато дойде време за сутрешната молитва, непознатата трябваше отново да я събуди. Като че трябваше да си навакса съня.
След първата литургия за деня дойде време да се съберат в помещението за четене и Сесилия видя, че девицата, която спеше в съседното легло, седеше най-отзад до вратата, както и самата тя. Тогава отново се замисли над думите, че не е сама, че сега са две.
Майка Рикиса зае своето място точно по средата пред прозореца и милостиво даде знак на една монахиня да започне да чете текста за деня. Сесилия не участваше, тъй като с нетърпение очакваше да разбере нещо повече за нещастната непозната девица.
След като прочетоха текста на висок глас, започнаха да изреждат имената на мъртви братя и сестри от цистерцианския орден, за чиито души трябваше да се молят. За един миг Сесилия застина, тъй като от време на време споменаваха някое чуждо име или пък името на някой убит рицар тамплиер, които бяха смятани за достатъчно добри, за да бъдат споменати наред с братята и сестрите. Ала този ден не споменаха някакво подобно име.
По-рано Сесилия винаги бе харесвала часовете в залата. Стаята беше красива. Това беше стая за добри помисли, макар и Сесилия да трябваше да признае пред самата себе си, че до този момент на престоя си в манастира не бе сполетявана от подобни мисли.
Наказанията щяха да бъдат обявени в края на сутрешните часове. Най-обикновеното нарушение, което майка Рикиса наказваше, бе нарушаването на заповедта за тишина. Сесилия бе наказвана шест или седем пъти за подобни изстъпления, макар никой никога да не говореше с нея, а и тя да не говореше с никого.
Сега се стигна до момента, обясни майка Рикиса, като на лицето й се изписваше по-скоро усмивка, отколкото строгост, отново да накажат Сесилия. Тогава сестрите въздишайки наведоха глави, докато девиците от светския свят вдигнаха своите, изпълнени с любопитна злоба и тайничко погледнаха към Сесилия.
Ала, добави майка Рикиса, след като изчака мъничко и се наслади на изненадата, която бе подготвила, като на нещо сладко, този път не ставаше въпрос за обичайната Сесилия. Не ставаше дума за Сесилия Алготсдотер, а за Сесилия Улвсдотер. И тъй като вече имало две Сесилии с явно еднаква непослушност, оттук нататък червенокосата Сесилия Алготсдотер ще бъде наричана Сесилия Роса, а светлокосата Сесилия Бланка.
Обикновено наказанието беше ден или два на хляб и вода, особено през периода след раждането на детето на Сесилия, когато майка Рикиса искаше да я измъчи. Сега обаче майка Рикиса заповяда по-скоро презрително, отколкото богоугодно, да заведат Сесилия Бланка в мястото за наказания в ъгъла на стаята. Една от монахините и една от сестрите отидоха бързо при Сесилия Бланка, хванаха я за двете ръце и я отведоха в ъгъла за наказания, там съблякоха памучната й мантия, така че тя остана само в ленените си одежди. След това застопориха двете й ръце разперени над главата й, като ги задържаха с две железни белезници.
След това майка Рикиса отиде, взе камшик и застана пред превъзбудената Сесилия Бланка и тогава погледна, по-скоро триумфално, отколкото богоугодно, събраните монахини. Тя изчака малко, като за подготовка удари няколко пъти с камшика по ръката си.