След това даде знак на монахините три пъти да повторят "Отче наш" и събраните монахини наведоха послушно глави и започнаха да повтарят молитвата.
Когато молитвата приключи, тя повика една от светските девици, Хелена Сверкерсдотер, подаде й камшика и я помоли в името на Отца, Сина и света Дева Мария да извърши три удара.
Хелена Сверкершон бе тиха и затворена девойка, която рядко успяваше да прикове вниманието към себе си. В този момент тя гледаше с удоволствие към сестрите, които й кимаха одобрително и подстрекаващо, а някоя от тях й даде знак да нанесе няколко силни удара. И тя веднага го стори. Не удряше както трябва, по-скоро променяше положението на тялото, но не нанасяше някакви вреди. Удряше с все сила и при нанасянето на последния удар по бялата риза на Сесилия се появиха две ивици кръв.
Сесилия Бланка стенеше със стиснати зъби по време на ударите, ала нито извика, нито заплака.
Тогава тя се обърна, изви се, макар че бе трудно в превъзбуденото й състояние, погледна зачервената Хелена Сверкерсдотер в очите. А след това рече, като съскаше между зъбите и с очи, почернели от злоба, нещо така ужасяващо, че то си проправи път като свистене в залата:
— Хелена Сверкершон, някой ден ще съжаляваш за тези удари повече отколкото ще съжаляваш за нещо друго в този живот. Кълна се в името на света Дева Мария!
Това бяха нечувани думи. Не само защото ставаше въпрос за заплаха и злоба между стените на манастира, не само защото тя беше въвлякла името на света Дева Мария в своето грехопадение, а и защото показваха, че Сесилия Бланка не се е поучила от наказанието и не се подчиняваше на майка Рикиса.
В този момент всички очакваха още три удара с камшика като незабавна последица от неприличните думи. Ала майка Рикиса излезе отпред и взе камшика от Хелена Сверкершон, която вече бе успяла да вдигне ръка, за да повтори ударите.
На Сесилия Роса, която беше долу при вратата, й се стори, че вижда как очите на майка Рикиса бяха огнено червени, като че са очите на някой дракон или друго зло същество, и всички събрани сестри с изключение на Сесилия Роса и Сесилия Бланка наведоха глави, като че за молитва, макар че ставаше дума за ужас.
— Три дни в карцера — рече майка Рикиса накрая, като че се бе взела в ръце и бе премислила, — три дни в карцера на хляб и вода, както и в пълно усамотение. Нямаш право да говориш и трябва да се молиш. И само с едно одеяло. Там ще търсиш опрощение на греховете си!
Откакто Сесилия Роса бе дошла в "Божия дом", никой не бе наказван с престой в карцера. Това наказание бе нещо, за което само се говореше, както се говори за истории с духове. Карцерът беше една мрачна малка дупка в земята под помещението за складиране на пшеница. Да седиш там сред плъховете и посред зима си беше трудно изпитание.
През последвалите дни Сесилия Роса не мръзнеше, тъй като бе прекалено заета да се моли за своята непозната приятелка Сесилия Бланка. Молеше се с пламтяща душа и насълзени очи и вършеше всичко останало, което й влизаше в задълженията, без да мисли. Пееше без да мисли и се хранеше без да мисли. Влагаше цялата си душа и всичките си мисли в молитвите.
Вечерта след третия ден Сесилия Бланка се върна, движейки се със скованите си и несигурни крака. Лицето й беше побеляло. Две сестри, които бяха заставени да не й говорят, я въведоха в стаята. Заведоха я при леглото и я поставиха уверено на него, след което небрежно я завиха с две одеяла.
Сесилия Роса, името, което в момента без проблем приемаше за свое, потърси очите на приятелката си в тъмнината и най-накрая ги откри. Навярно краката й бяха премръзнали. Поне така изглеждаше.
Сесилия Роса изчака мъничко, докато най-накрая в помещението за спане настъпи тишина и тогава стори немислимото. Взе със себе си двете си одеяла, бавно се премести в леглото на приятелката си, промуши се под завивките и след това дръпна одеялата върху двете им. След това се сгуши до нея. Усещането бе такова, все едно заставаше плътно до лед. Ала скоро, като че света Дева Мария постави пазещата си ръка над тях дори и в този тежък момент, топлината бавно се върна в телата им.
След молитвата в полунощ Сесилия Роса не смееше да повтори греха си, който беше едно добро деяние. Ала тя даде едно от одеялата си на приятелката си. Самата тя не трепереше през нощта, макар че това беше една от последните ужасяващо студени зимни нощи, в които звездите блещукаха ясно на черното небе.
Никога не разкриха престъплението им. Или пък работничките, които спяха най-близко и можеха да открият греховното деяние по-лесно от който и да било друг, не откриха причина за клюки. Тъй като за онзи, който нямаше сърце от камък или пък не мразеше двете Сесилии, тъй както ги мразеха светските девици, не беше никак трудно да разбере какво страдание представляват трите нощи в карцера посред най-жестоката зима.