Сесилия Роса, която беше няколко години по-млада от новата си и единствена приятелка, понякога изпитваше затруднения, опитвайки се да следва странния поток на мисълта й. Нерядко дори възразяваше, че не се надява на нищо повече от завръщането на любимия й, тъй както той й бе обещал.
На Бланка пък й бе трудно да слуша подобни емоционални слова. Навярно любовта бе нещо красиво, за което си струваше да се мечтае, ала човек не можеше чрез мечти да се избави от затвора на "Божия дом". От манастира можеше да я спаси само брачният тост и след това вече щеше да се разбере дали този тост ще бъде вдигнат за бракосъчетанието й с някой от Линшьопинг или пък с млад и хубав мъж. Нищо в земния живот обаче не можело да бъде по-ужасяващо от това всеки ден да коленичи пред майка Рикиса.
Сесилия Роса пък смяташе, че нищо на света не би било по-ужасяващо за нея от това да наруши любовната си клетва, ала Сесилия Бланка не разбра какво приятелката й има предвид с тези думи.
Двете бяха много различни. Сесилия, червенокосата Роса, бе спокойна, както когато говореше, така и в мислите си. Като че мечтаеше прекалено много. Сесилия, светлокосата Бланка, бе яростна в думите си и постоянно мислеше разгорещено за разплата в дена, когато стане кралицата на крал Кнут. Често повтаряше онова, в което се бе заклела: че ще накара онази глупава гъска Хелена да съжалява за ударите, които й бе нанесла, повече отколкото ще съжалява за каквото и да било друго в този живот. Навярно двете нямаше да се сближат толкова, ако се срещнеха навън в света, ако бяха съпругите на мъже, чиито дворове граничат един с друг. Ала тъй като животът ги бе събрал насред злите, страхливи и враждебно настроени жени в "Божия дом", те бяха обречени на приятелство до живот.
Двете бяха готови да се опълчат срещу всичко, ала не искаха да бъдат наказани на престой в карцера, тази студена дупка в земята, сред всички плъхове. Искаха да нарушат колкото се може повече правила, ала щеше да бъде ужасно да бъдат разкрити и наказани, тъй като онова, което най-много ги нараняваше в наказанията, бе радостта на другите сестри.
С малко повече хитрост с течение на времето те откриха начини, по които да се противопоставят. Сесилия Роса пееше по-уверено и по-красиво от всяка друга девойка в "Божия дом" и показваше таланта си колкото може по-често. Сесилия Бланка не умееше да пее добре, ала тя разваляше всяка песен, която знаеше, особено по време на молитва, пеейки силно и леко фалшиво или пък избързваше или забавяше. Беше й трудно да пее по този начин, ала тя ставаше все по-сръчна, а и никой не можеше да я накаже за това. Така те се редуваха. Понякога Сесилия Рока пееше така, че другите почти спираха от свян пред красотата в тоновете й. Понякога пък, когато Сесилия Роса се чувстваше слаба или изморена, Сесилия Бланка пееше, за да развали удоволствието от песента. Тогава я смъмряха и тя с наведена глава обещаваше, че се стегне и ще се научи да пее също така красиво, както пеят останалите.
Двете приятелки скоро станаха толкова добри в изкуството си, че скоро ту по единия, ту по другия начин успяваха да внесат раздразнение по време на шестте или седемте пеения през деня.
Сесилия Роса се преструваше на слаба и покорна и винаги, когато майка Рикиса или старшата монахиня я запитаха нещо, тя отговаряше тихо и със сведена глава. Сесилия Бланка пък правеше точно обратното. Отговаряше с високо вдигната глава и твърде висок глас, дори когато думите й не предизвикваха критики.
Всеки ден се събираха за закуска дванадесет минути след шест. Сервираха им хляб и два вида ястия, като най-често те представляваха супа от леща или боб, в която потапяха хляба си. Всички трябваше да се хранят при пълно мълчание. Беше им позволено да се хранят и докато четците четяха на глас слова, които се смятаха за изключително важни за младите жени. Тъй като им беше позволено да се хранят по време на четенето на словата, подозрително често Сесилия Бланка смучеше звучно някое парченце хляб, потопен в супата, точно в момента, когато изчитането на текста достигаше най-важния момент. Тъй като някои от девиците, които спадаха към Сверкеровия род, най-често се подхилкваха на това, понякога за да накарат майка Рикиса да забележи невъзпитаността на Сесилия Бланка, се случваше игуменката да бъде по-строга към онези, които се подхилкваха, отколкото към онази, която смучеше парченцето хляб така силно.