След закуската всички жени трябваше да се включат в процесията за молитвеното шествие до църквата, изказвайки по този начин благодарността си и пеейки елейни химни. Трябваше да крачат с огромно достойнство. Сесилия Бланка обаче често откриваше причина да се прокашля високо, да се движи несръчно като мъж или пък да се поклаща, за да предизвиква неуредици в редиците. До нея се движеше Сесилия Роса, тъй като двете, винаги трябваше да вървят последни. Сесилия Роса пееше с поглед, отправен в далечината, а лицето й беше замечтано по най-приказния начин.
Това стана като игра между двете. Те постоянно разговаряха за изстъпленията си и все се опитваха да открият нови начини за подобни прояви. Често разговаряха една с друга, дори и когато им беше забранено, но хитруваха и разговаряха помежду си чрез знаци. Ала все по-често някоя от девиците ги виждаше и ги издаваше по време на заниманията в стаята за учене. Тогава майка Рикиса ги наказваше, ала не така както човек би очаквал от нея. И вече не позволяваше на някоя от девиците да ги удря с камшика. Сама се заемаше с ударите. Ту удряше Сесилия Бланка, ту Сесилия Роса, като втората винаги изтърпяваше ударите с наведена глава и неподвижно лице, докато първата винаги измисляше начин да прикове вниманието върху себе си чрез неочаквано силен крясък или пък дори рискуваше да загуби достойнството си като високо и звучно и при това със зле прикрита усмивка молеше за прошка.
За двете откриването на нови начини за това да докажат и на враждебното обкръжение, и на себе си, че не могат да бъдат държани в подчинение, се превърна в нещо като мания. Интересно бе, че колкото повече продължаваше бунтът им, толкова строгостта на майка Рикиса намаляваше и това беше нещо, което първоначално им бе трудно да разберат.
Според тях майка Рикиса беше лош човек, който никак не вярваше в страхопочитанието пред Бог, което искаше да втълпи на останалите. Беше грозна като вещица, с огромни, стърчащи зъби и груби ръце и всички смятаха, че навярно в Сверкеровия род не са успели да й намерят жених, имайки предвид ужасния й външен вид. Такава жена трудно можеше да постигне власт чрез брачното ложе, ала можеше да успее много по-лесно, бидейки монахиня.
Но тъй като Сесилия Роса и Сесилия Бланка бяха жени в най-приказната възраст, нежни и с очи, пълни с живот, те си мислеха, еднакво самоуверено и мъдро, че в майка Рикиса можеше да има и капчица доброта.
Когато дойде лятото и отминаха литургиите около Възнесение Христово, майка Рикиса отново се промени. Тогава тя постоянно откриваше причини, за да накаже двете омразни Сесилии, и тъй като оставянето им на хляб и вода вече не беше достатъчно за двете девойки, тя почти ежедневно прибягваше до камшика и принуждаваше някоя от девойките от Сверкеровия род, обаче никога повече Хелена Сверкершон, да изпълнят ударите. Естествено, никой не удряше така силно, както Хелена онзи път, когато Сесилия Бланка я бе проклела, ала поради постоянното наказание с камшик гърбовете на Сесилия Роса и Сесилия Бланка ги боляха продължително.
Именно Сесилия Бланка най-накрая измисли начин, по който да се отърват от мъченията. Мисълта й обаче бе предопределена от предположението, че сърцето на майка Рикиса бе също така слабо и страхливо, както им се струваше, когато видеха обречена вещица. Идеята беше, че майка Рикиса не следва правилото за ненарушаването на обета за тайната по време на изповед, че винаги кара всеки един отец, който идва в "Божия дом", за да изповяда монахините, да го нарушава.
Отецът, който идваше най-често, бе един млад викарий от катедралата в Скара. Пред него трябваше да се изповядват и светските девици. Ала те никога не го виждаха, тъй като той седеше вътре в църквата, а онази, която трябваше да се изповяда, седеше в двора на църквата пред прозорец с дървени решетки и плат помежду им.
За своята изповед Сесилия Бланка избра една прекрасна утрин в началото на лятото, когато усещаше лека треска и световъртеж, макар и да осъзнаваше много добре, че по този начин съгрешаваше по отношение на свещения статут на изповедта. Ала от друга страна й се струваше, че ако хитростта й успее, то на практика щеше да изглежда така, все едно майка Рикиса и викарият се подиграват със свещеността на изповедта.
— Отче, прости ми. Съгреших — прошепна тя така бързо, че думите изригнаха като вулкан, след което пое дълбоко въздух преди да продължи и да стори онова, което планираше.
— Дете мое, дъще моя — отговори викарият, като въздъхна дълбоко, — "Божия дом" не е място, което приканва към извършването на тежки грехове, ала нека те чуя.
— Имам лоши помисли по отношение на другите сестри — продължи Сесилия Бланка решително, тъй като вече съгрешаваше, — мисля си за отмъщение и не мога да им простя.